– Добре ли си? – Коул издърпа един от близките столове, за да седне точно до него. След миг и аз направих същото и застанах от другата му страна. – Не се налага да гледаш това – добави Коул. – Руби и аз можем да преровим файловете.
– Тези са... негови, нали?
С Коул си разменихме по един поглед. Той кимна.
– Ако той има файловете от изследванията в Търмънд – каза Нико, – може тук да съществува и информация за причинителя на ОМИН. Или поне това, което са изключили. Това е... – Нико си пое въздух на пресекулки и го издиша, преди да затвори снимката и да се махне напълно от тази папка, за да се върне в пълния списък. – Добре. Ако успеем да изкараме нещо оттук, ще е чудесно.
Сенатор Круз подаде глава, а Коул ù махна да дойде, отстъпвайки ù мястото си, докато обясняваше бързо какво точно гледаме.
– Божичко! – въздъхна тя и се наведе по-близо, когато Нико отвори папката, наречена ФЕДЕРАЛНА КОАЛИЦИЯ. Неудобството ù нарасна неимоверно, когато той отвори документа с нейното име. Имаше стотици – буквално стотици профили из всички папки: СОП, мъже и жени от вътрешния кръг на президента Грей, агенти от Детската лига, Албан и деца – включително аз, Лиъм и Дунди. В последния случай той очевидно бе взел оригиналните файлове от мрежата на Специален отряд „Пси“ и преследвачите и ги бе обогатил със своя нова секция: наблюдения.
Неговите наблюдения, свързани с мен: Колеблива, когато трябва да вземе решение, отнасящо се само до нея. По-уверена, когато се занимава с хора, които са ù близки. Тогава стига до крайност в защитата им. Няма истински пороци – не харесва сладкиши, обича старовремска музика (обвързана със спомени за баща ù). Позволява си нереалистична надежда, че ще открие баба си. Отчаяна за близост и интимност, което я прави отворена за предложения за приятелство. Разплита нишката на физическото привличане. Наивна, не е отмъстителна, прощава прекалено лесно...
Челюстта ми се стегна от раздразнение и срам от не дотам ласкавата оценка. „Прощава прекалено лесно“? Ще видим това.
– Ето! Виж тази: ПЛЕМЕНА – насочих го аз. – Отвори я!
– Племена? – попита сенатор Круз.
– Така Кланси наричаше групите деца, които напускаха Ийст Ривър... сигурното убежище... Е, накрая не беше точно безопасно място, но така твърдеше той. Винаги, когато група деца си отиваше, той ги изпращаше със запаси. – И с пътния код, за да си предават едни на други проверени маршрути. Често се бях чудила колко ли общо такива „племена“ бяха напуснали Ийст Ривър, преди ние да пристигнем там. Сега вече имах отговора на въпроса. Дванайсет, повечето в групи от по пет-шест деца.
Мрежата бе разделена на колони по групи – с дати и местонахождение, изписано под всяко име. Накарах Нико да слезе надолу, докато намеря бележките за групата на Зу. Под нея имаше две обновявания: едно от Колорадо и едно от Калифорния. Последната актуализация беше отпреди месец.
„Той е знаел къде е тя.“ Или поне, че е стигнала на запад. Хванах ръцете си зад гърба си, за да не се поддам на желанието си да ударя екрана. Бил е наясно през цялото време, през което изпитвах безнадеждност поради факта, че едва ли някога ще я открия отново.
– Как е получавал тази информация? – попита Коул. – Това е злато, но само ако данните са верни.
– Веднъж ми каза... – започна Нико. По-скоро усетих, отколкото видях, че очите му се стрелват за миг към мен. Когато продължи, гласът му бе отново тих. – Имаше телефонен номер, на който те можеха да се обаждат и да оставят съобщения за местонахождението си. Или да искат помощ. Той казваше, че понякога помагал на една група да открие друга, ако ги е страх да са сами навън в толкова малоброен състав. Той знаеше всичко.
Не се съмнявах в това. Тук имаше такива купища информация, че щеше да се наложи да прекараме следващите няколко дни, тършувайки из тях. Беглият ни поглед дотук не беше разкрил абсолютно нищо за Лилиан. Не че очаквах да е другояче.
– Може ли да се върнеш на папката за Търмънд? – попитах аз. С периферното си зрение забелязах как сенатор Круз притисна ръка към устата си и започна да се изправя.
– Всички лагери... подобни на този ли са? – поинтересува се тя.
– Това е нещо като да сравняваш гнили ябълки – отвърна Коул и усетих, че преценява реакцията ù също както мен. – Всичките са зле, но някои от тях правят така, че другите да изглеждат апетитно.
– Какъв е най-новият файл в папката? – попитах Нико. – Можеш ли да видиш?
– Да. Ето този е...
– Планът за евакуация при пожар? – искаше разяснение сенатор Круз. Вече бяхме прегледали документа и бяхме забелязали картите, в които бе отбелязан редът, по който агентите на СОП и управляващите лагера щяха да разчистват колибите в случай на спешност. Останалите файлове засягаха персонала от отряд „Пси“ и материалите от изследванията, провеждани в известния ми Лазарет. Естествено, сред тях нямаше такива, които да се отнасят до Кланси. Ако бе съществувала подобна информация, той щеше да е открил начин да я унищожи и да не позволи на никого да го види толкова немощен.