Другите тъкмо бяха започнали да пристигат в компютърната стая, присъединявайки се към Зелените, които преподреждаха бюрата, като ги изваждаха от обичайните им редици и ги дърпаха до стените, така че да оградят стаята с тях. Нико отново си бе върнал компютъра и седеше на едно от бюрата покрай задната стена с гръб, обърнат към нас. Всички други бяха с лице към старата, нацапана с остатъци от маркери бяла дъска и картата на Съединените щати, която бе залепена точно до нея – в отсрещния край на стаята.
Дунди стоеше пред картата и забиваше малки червени кабърчета, докато Вида му четеше нещо – имена на градове? – от един напечатан списък.
– Добре се справи с мозъчната магия, приятелко – каза тя, когато ни забеляза. – Смятай, че ти е простено за това, че не дойде да ни помогнеш в разтребването на боклуците в гаража.
Дунди ми стрелна поглед през рамо, с ръка, която все още бе разперена върху картата.
– Ако ще се опитваме да присъединим някои от тези групи, общо взето, имаме четири опции. В Уайоминг има около десет деца.
– Ако вече не са се придвижили – посочи му Лиъм.
– А сега кой се прави на Господин Гибел и Мрак? – изстреля в отговор Дунди.
Каквото и да искаше да отговори Лиъм, то бе спряно от нахлуването на брат му в стаята, подобно на разбушувало се торнадо, край което крачеше видимо доволната сенатор Круз. Рядката гледка на радост, обхванала чертите ù, я караше да изглежда поне десет години по-млада. Тя се усмихна, когато прихвана погледа ми, и ми кимна леко и утвърдително с глава.
Значи, все пак се бе справила. Успяла беше да осигури някакви запаси за нас.
Зу, Хина и Кайли бяха последните, които се появиха на вратата, и внимателно си проправиха път през стаята с деца, насядали по пода, за да дойдат да се настанят край нас.
– И така – каза Коул, пляскайки с ръце. – Та. Благодаря на всички ви за находчивите планове и схеми. Прегледах всичко и мисля, че попаднахме на печеливша стратегия.
Той тръгна назад към бялата дъска и взе един от маркерите, като начерта по средата ù някаква синя линия. В горната половина написа ТЪРМЪНД, а в другата – ОАЗИС.
Без повече предисловия, той започна направо.
– Ще извършим два удара. Първият – Оазис е в Невада. Той ще ни послужи като генерална репетиция за голямото ни нападение над Търмънд след пет седмици. Освен че ще изведем милите деца навън, мислете за Оазис като за възможност да доизкусурим подробностите в нашата стратегия.
Аз скръстих крака и положих лакти върху коленете си, а ръцете си стиснах пред себе си. Спокойна. Нещо в ума ми щракна при познатостта на всичко това – информирането за предстояща Операция. Останалите деца от Лигата – включително и Вида, – като че ли се чувстваха по същия начин. Те се навеждаха напред в момент, в който всички други се дърпаха назад в недоумение.
– Един или двама доброволци ще влязат в Оазис преди самото нападение. – Той се обърна, за да застане с лице към групичката Зелени, които бяха седнали заедно. – Ще имаме нужда да се сложи малка камера в рамката на нечии очила, така че да може да предават обратно към нас. Трябва да придобием добра представа за формата на лагера, за да можем да нагодим планирането на времето.
– Защо очила? – попита сенатор Круз. – Няма ли да им ги вземат в момента, в който проникнат в лагера?
– Не. Те са смятани за предмет от първа необходимост – обадих се аз. – Това вероятно е единственото нещо, което няма да вземат.
Ако Лиъм се бе досетил, че това е заемка от оригиналния му план от Ийст Ривър, то той не го показа с нищо. Седеше с проснати напред крака и облегнат назад на ръцете си. Наблюдаваше брат си с предпазливост.
– Уловката е, че децата, които предложат услугите си, не може вече да са били в лагер. Политиката на СОП е да връщат децата в първоначалния лагер, в който са били приети, а Оазис е сравнително нов лагер. Няма абсолютно никакъв натиск върху вас да участвате. Както казах, всичко е на абсолютно доброволни начала.
Зу погледна Лиъм и после Дунди, но именно Вида приглади кичур от косата си в жест на тиха увереност.
– Тази част от сценария няма да се отнася за Търмънд, защото имаме трима души, които са били в него и са детайлно запознати с плана му. Другата разлика между този и големия удар е това, което ще направим с освободените деца. От сведенията, които имаме – казано иначе, – сведенията, до които Кланси ни допусна, – в Оазис се намират около петдесет деца. Бих се радвал, ако всички те изберат да дойдат с нас. В зависимост от това колко желание имат да се бият, можем да им предложим да се присъединят към нас в нападението над Търмънд или пък може полека-лека да ги върнем при родителите им – на няколко групи от по няколко деца.