– Все още ли ще идем да търсим племената от деца? – попита Дунди, посочвайки с палец назад към картата.
Коул кимна.
– Ще започнем да изпращаме коли веднага щом имаме запаси. Трябва ни възможно най-голяма човешка сила, за да успеем сами да се справим с нападенията.
Той набързо премина през останалите части от плана, които бяха доста общи, поне докато нямахме действителни снимки от вътрешността зад лагерните стени. Щяхме да сме малък екип, не повече от десет въоръжени души, но със заповед да избягваме въоръжена борба при възможност. За да пазят само петдесет деца, вероятно там щеше да има най-много дванайсет агенти на Специален отряд „Пси“ и един или двама от контролиращите лагера. Щяхме да се направим на военен конвой, който докарва седмичните продукти. Естествено, аз щях да съм отпред, защото трябваше да повлияя на единия от лагерните началници. Той или тя щеше да продължи да докладва, че всичко в лагера е наред, докато ние изкарваме децата навън, използвайки собствения транспорт на лагера – независимо дали това щяха да са джипове, камиони, или автобуси.
Децата мълчаха и осмисляха чутото, а най-накрая Лиъм каза:
– Петдесет деца е доста по-различно от три хиляди деца.
– По-добре да се пробваме в този намален мащаб – каза Коул, на чието лице се появи някаква мнима усмивка.
– Добре. Може и така да е, но освен че ще придобием опит и ще освободим малка група деца, какво ще постигнем с това?
Коул сложи ръце на кръста си и повдигна едната си вежда.
– Това не ти ли стига? Вярно ли?
– Не. Искам да кажа... – Лиъм прокара разпалено ръка назад през косата си. – Планът е добър, но не може ли да послужи и за нещо друго също така? Няма ли да пуснем снимки или клипчета оттам, за да могат хората да видят какви са условията вътре?
Няколко деца промърмориха в съгласие – включително и Луси, която добави:
– Тази идея много ми харесва. Хората трябва да имат възможност да видят каква е реалността там.
– Имате ли начин да направите това, без Грей да стигне до извора, да го нападне ненадейно и да го взриви във въздуха?
Лицето на Лиъм все още бе сурово, но съумях да го усетя как се отдръпва под погледа на Коул.
– Чий беше този план? – попита Дунди. – Аз ги прочетох всичките и не го разпознавам...
Челюстта на Коул се втвърди макар и само за миг.
– Този е комбинация от няколко плана. Взел съм най-доброто от всички тях.
В действителност това беше точно същият план, който му бях дала, и той го знаеше много добре. Останах с лице към предната част на стаята и отказах да се обърна, когато долових вперения взор на Дунди в гърба ми. Нямаше нужда да разпалвам огъня, като си признавам.
– Сенаторе? – Коул ù махна, за да се приближи.
– А, да – сети се тя. – Успях да осигуря обещания за доставка на припаси от приятелите ми в Канада. Храна, бензин, техника и ограничено количество оръжия. Проблемът е, че отказват да ги прехвърлят през границата в Калифорния. Искат да ни ги донесат с лодка до Голд Бийч, Орегон. Възможно ли е да ги вземем оттам?
Лиъм продума, преди Коул да смогне.
– Трябват ми само карта и кола, а тук има и двете.
– И поне три деца подкрепление – промени условието Коул. – Кайли, Зак и Вида.
– И аз... – Думите току-що бяха напуснали устата ми, когато в другия край на стаята се разнесе трясък. Обърнах се навреме, за да видя как Нико се спъва назад и се блъсва в стола, върху който седеше до момента. Той притисна и двете ръце към устата си, докато коленете му поддаваха под него. Звукът, който издаде, беше силен, пронизителен стон.
Изправих се и се запътих към него, преди да съумея да се спра. Хванах ръцете му, за да му дам опора и да предотвратя треперенето му.
– Какво? Какво има?
В този момент вече и Коул, както и всички останали в стаята се бяха събрали край лаптопа и блокираха видимостта ми към онова, което беше на екрана.
– Кейт! – извика Нико. – Кейт. Руби, те са я хванали... Прибрали са Кейт.
Около мен се разлетяха ахвания като ято птици. Освободих натиска си над Нико и си проправих път до децата отпред, които се бутаха едно в друго, за да ми направят място да мина. Вида държеше лаптопа, вдигнала го беше от бюрото и само защото Дунди я бе прихванал през ръцете, не успяваше да го тресне в твърдата повърхност.