– Ах, ти, кучи син! – Изригна тя по адрес на Коул. – Ти си виновен за това, тъпако! По дяволите! По дяволите! – Дунди обгърна гръдния ù кош и с двете си ръце, задържайки ръцете ù край тялото ù, но тя изстреля краката си напред, без да се интересува кого ще срита. Дърпаше се и се опитваше да го удари с глава, но смогна само да му избие очилата от лицето. Зу побърза да ги вдигне, преди някой да ги е стъпкал.
Клипчето на екрана беше качено на страницата на новинарски сайт. Картината бе размазана и подскачаше, все едно е било заснето от разстояние. Дълга редица мъже и жени с черни качулки и завързани ръце и крака лежаха отстрани на магистрала, а покрай тях димяха останките на една кола. После един по един бяха натоварени в задната част на военен камион. Действията им се наблюдаваха от въоръжени войници с автомати, чиито корпуси отразяваха светлината на късния следобед. Заглавието, вървящо под снимките, беше Агенти на Детската лига арестувани в Колорадо.
Главата ми пулсираше, докато гледах клипчето отново и я търсех, мъчейки се да разбера защо Вида и Нико са толкова сигурни. Почти всички затворници бяха облечени в черни спортни дрехи или униформи за Операции – същите, в които бяха напуснали Ранчото. Някои бяха доста лесни за идентифициране. Дългата плитка на Сен. Внушителната височина на инструктор Джонсън.
Може пък тя да не бе достигнала другите агенти навреме, за да се опита да ги накара да се върнат. Може би именно тя бе записала клипчето и сега се връщаше в безопасност към нас... Може би тя...
Коул спря клипчето на кадър, в който арестуваните се бяха подредили пред камиона, и посочи към по-дребна фигура в края. Наведох се напред, приближавайки лицето си към екрана. Щом той отдръпна пръста си, зърнах краищата на свелоруса коса, които бяха убегнали на качулката. Фигурата стоеше спокойно, независимо от странния ъгъл, под който бяха завързали ръцете ù. Другите агенти ритаха и се блъскаха във войниците, които ги тормозеха дори по пътя им към задържането в плен. Коул пусна отново клипа и тя тръгна напред – с наведена глава. Даже не потрепна от досега на войниците, които я вдигнаха в задната част на камиона.
„Не!“
Усетих болезнена цепнатина, която сряза тялото ми. Формите и лицата покрай мен като че ли се замъглиха. Отдръпнах се назад и се обгърнах с ръце. Кръвта ми пулсираше във вените и караше краката ми да се чувстват леки, а главата в пълна безтегловност. Не можех да укротя усещането, не можех да овладея треперенето и нервите си достатъчно дълго, че да започна отново да мисля свързано. Кейт.
Тя тръгна.
Аз я пуснах.
„Те ще я убият. Ще я екзекутират като предател.“ Аз я пуснах и сега, когато я бяха хванали... Кейт беше при тях... Чух плача на Нико и долових напрежението, което нарастваше зад собствените ми очи – болка, която се разпространи и покри цялото ми лице.
– Какво означава този воден знак РАЗ? – запита Лиъм. – Този, в горния десен ъгъл на клипчето.
– Това е съкращение от Разпространение – отговори сенатор Круз. – Те са ъндърграунд новинарска агенция. Грей вероятно е бесен. Показаха, че той не е успял да смаже Лигата по време на нападенията в Лос Анджелис, както бе обявил.
– Те самите ли събират информация? Как я разпространяват? – настояваше Лиъм. – Имате ли познати при тях?
– Ами, да, но...
– Но това няма значение, Лий – прекъсна ги Коул.
– Погледни това! – каза Лиъм, сочейки към лаптопа. – Те са дали видеото на голям новинарски сайт. Убедили са ги да го пуснат, знаейки, че Грей ще тръгне да преследва и тази компания. Ето върху това трябва да се фокусираме и ние. Не върху воденето на битки. – Децата вече също кимаха и си шушукаха. – Не ни трябват оръжия. Просто е нужно да доставим информацията на хората – информация за местонахождението на лагерите и за реалните условия в тях. Разпространение могат да ни помогнат да информираме хората и тогава самите родители ще искат да направят нещо, за да подкрепят децата си. Ще идат до лагерите, ще протестират...
– Лиъм! – излая Коул. – Обърни внимание на това, което е важно тук. Не може да се има доверие на новите организации, независимо от това колко нелегални претендират, че са те. Те биха те продали за миг, стига само името им да бъде прикачено към добра история. Искаш ли да знаеш защо не желая да се свържа с тях? Защото не ми се ще да рискувам живота на всички тук, като случайно или напълно съзнателно разкрия местонахождението ни. Можем да се справим сами. Край на обсъждането!