По-добре да ми бе запратил томчето на „Хълмът Уотършип“ в лицето.
– О! – каза той с цялата си невинност. – Чела ли си я? Стюарт ми я донесе, защото се държа като добро момче. Надявах се да получа „Война и мир“, но просещите нямат право на избор...
Това беше по-отдавнашно издание на книгата, корицата ù бе набръчкана от немарливо отношение, а отзад имаше лепенки от библиотека, които изглеждаха стари. Страниците бяха пожълтели и се бяха извили заради прекалено грубото разлистване. Но имах чувството, че ако я доближах до носа си, щеше да има онзи характерен мирис, онзи неописуем аромат, който никакви опити за почистване не можеха да изтрият от библиотеките и книжарниците. Още няколко книги бяха прилежно наредени под леглото – стари издания на „Да убиеш присмехулник“, „Синове и любовници“, книга, наречена „Сбогом на оръжията“. И едно синьо томче – „Етикеция при хранене за тийнейджъри от Тифани“, което бе разкъсано на парчета и захвърлено насред килията.
Типично за Коул. Чудех се на кого ли се бе спрял снощи, за да му пази гърба.
– Какво му даде срещу това?
– Няколко трохички информация, за които той бе отчаян – Кланси погледна в плика, докато крачеше бавно към леглото си. Той приглади тъмната си коса назад и отново взе книгата. – Единствено благодарение на пълната глупост на всички тук още никой не е разбрал какъв е той. А той дори го афишира отчетливо. И става толкова жалък, когато започне да пита за тях...
– Защо тази книга? – Прекъснах го, знаейки много добре, че Дунди слуша. Умът ми прескачаше от спомен на спомен, напрягайки се да си припомня кога му бях казала, че харесвам тази книга. Начинът, по който я държеше и я притискаше към гърдите си, ме караше да искам да ида там и да я изтръгна от ръцете му, преди да успее да опетни и нея.
– Спомних си, че каза нещо за нея в Ийст Ривър – подхвърли той, усещайки незададените ми въпроси. – Каза, че това била любимата ти книга.
– Странно. Не си спомням да сме я дискутирали.
Кланси отвърна на усмивката ми със стиснати устни.
– Значи, вероятно е било по време на някой от по-частните ни разговори.
Частни разговори? Май така възприемаше всички онези инвазивни уроци, по време на които аз свалях защитата си и го допусках в ума си – всичко под привидната фасада на това, че той щеше да ме „учи“ как да контролирам способностите си?
– ... твоят народ не може да управлява света, защото аз не съм съгласен с това. Целият свят ще ти е враг, Принце с хиляди врагове – прочете той, – и спипат ли те, ще ти вземат животеца. Но първо трябва да те спипат, копачо, слушачо, бегачо, принце с остър нюх. Бъди хитър и ловък и народът ти не ще бъде погубен.
– Той затвори книгата с трясък и се облегна назад върху стената. – Никога не съм си и представял, че някаква история за зайци ще ми се стори пленителна, но се оказва, че очевидно и те си имат своята привлекателност.
– Ти въобще разбираш ли това, което току-що прочете? – попитах аз, ядосвайки се отново. В историята тези слова биваха изречени от Фрит – бога на зайците. Той се обръщаше към Ел-Ахрейра, който бе позволил на населението си да се самозабрави вследствие на прекалената гордост, породена от силата му. В отговор на тази арогантност богът Фрит бе превърнал другите животни в гората във врагове на зайците и в естествени хищници. Но в същото време бе дал на зайците черти и умения, от които се нуждаели, за да имат шанс в борбата за оцеляване.
А що се отнасяше до Кланси, той очевидно можеше да си се представи като герой на всяка история.
– Разбирам, но смятам, че ще използвам този цитат, за да илюстрирам мисълта си:
Заек, който не проумява кога една дарба го е поставила в безопасност, е по-беден от плужек, макар и той самият да мисли за себе си по друг начин.
Аз поклатих глава.
– Спри! Моля те, престани! Това е прекалено подло, дори и за теб.
– О, повярвай ми! Това дори не се доближава до низостта, до която съм готов да падна, само за да схванеш онова, което се опитвам да ти кажа.
– Проблемът не е, че не разбирам, а че не съм съгласна.
– Знам – каза той. – Господи, толкова добре го знам. Толкова пъти съм искал да можеш – да не ги бе оставила да те смажат в Търмънд по начина, по който са го направили. Ти си толкова жестока към себе си и даже не си в състояние да различиш истината от изкривената версия, която са ти натикали в главата.