– Махай се! – извика той. – Махай се!
Този път аз се затичах. Ръцете ми едва се справиха с първата ключалка, докато Кланси продължаваше да ми крещи тези две думи през цялото време. Вратата се отвори от другата страна и аз се сблъсках с човека там, борейки се да се изплъзна от захвата му в мига, в който вратата зад мен беше изритана да се затвори.
– Аз съм. Само аз съм... – Дунди ме затегли по късия коридор и ме натика в стария кабинет за съхранение на архивите. Вкопчила се бях в ръката му, а умът ми беше каша от мисли и чувства, които дори не бяха мои.
Краката ми ме предадоха още преди да излезем в коридора. Той вкара ключа в ключалката и го завъртя, спирайки само колкото да провери дали е добре заключено.
– Руби? – каза той, а лицето му се разцепи на две, на три, на четири... Крачехме бодро към края на коридора, през цялото време бях облегната на него и треперех от усилието, което ми костваше да стоя права. Той отвори една от вратите на спалните и ме издърпа вътре.
Аз се приплъзнах по най-близката стена, като се мъчех с всеки нов дъх да изчиствам звука от гласа на Кланси. Дунди се сви долу пред мен и се взря в лицето ми напрегнато. Колко точно бе успял да чуе... Колко от това, което беше видял, бе успял наистина да разбере...
„Ти над Кланси Кланси!“ Никога дори не си бях представяла, че има какъвто и да е шанс да съумея да направя това с моите способности. За да го победя, бях смогнала да се прeвърна в него. И въпреки всичките ми обещания, че щях да сторя всичко, което се наложеше, за да открия Лилиан, някак никога не си бях въобразявала... това. Че съм способна на нещо подобно.
„Не мисли за това.“ Имах това, за което бях дошла. Бях получила потвърждението, което ми трябваше.
– Тя все още е в Лигата – казах аз, преди той да ми зададе въпроса, който виждах, че стои на лицето му. – Накрая са се появили и са я отвели.
– Първата дама ли? Значи, той не е успял да я убие?
Поклатих глава.
– Направил е нещо много по-лошо.
Коул вече бе тръгнал, когато отидох да го потърся. Разбрах това от сенатор Круз, с която се разминахме в коридора на горното ниво.
– Той замина да се срещне с някакъв приятел, който все още е свързан с Лигата, за да види дали имат информация за арестуваните агенти – осведоми ме тя. – Помоли ме да ти предам да не се притесняваш. Щял да се върне довечера.
Естествено, той не бе взел мобилен телефон с предплатена карта със себе си, нямаше как да се свържа с него, за да го попитам дали не може да изкопчи и информация за местонахождението на Лилиан Грей от същия този „приятел“. Ако тя все още бе с Лигата, къде ли я държаха? Провеждала беше изследванията си близо до Щаба в Джорджия само с няколко агенти на разположение като нейна охрана. Дали пък не я бяха отвели в Щаба в Канзас с останалите, когато бяха затворили другото място.
Минах покрай фитнеса и се изненадах при вида на Зу, Томи, Пат и още няколко деца, които се опитваха да се спогодят с уредите за упражнения.
– Съжалявам – осмели се да каже Пат, дръпвайки се настрани от тежестите. – Ние просто... не правим нищо. А искахме да направим нещо. След като, както знаеш, ще ходим... аз и Томи.
– Ще ходите? – повторих аз.
Томи изникна до него, а червената му коса блестеше под голите крушки отгоре.
– Ние сме доброволци. За Оазис. Съжалявам, но гласувахме, след като ти си тръгна.
Ха! Изгледах ги и двамата преценяващо. След като Томи се смути под изпитателния ми поглед, Пат го блъсна отстрани, за да го накара да спре с тревогите, и побутна брадичката му по-нагоре. Аз се усмихнах.
– Искате ли да ви науча на малко самоотбрана? – попитах ги аз.
Не съм убедена, че реакцията им можеше да е по-ентусиазирана от тази, дори ако им бях предложила нещо сладко. Другите деца изоставиха уредите и се втурнаха към дюшеците, където ги инструктирах да се подредят. Показах им как да загреят, научих ги как да се освобождават от захвата на противника и им демонстрирах – нееднократно – как да прехвърлят някого през рамо, ако не бяха Сини. И часове по-късно, след като свършихме, не можех да преценя кой бе по-щастлив от начина, по който бе протекъл денят – аз или те.
Най-накрая Коул обяви пристигането си с три удара по вратата към тунела. Изстрелях се навън от бившия кабинет на Албан и зарязах старите папки за Операциите, които бях разглеждала, за да ида да му отключа. Той ми се усмихна резервирано и несигурно, когато се появи над стълбите.