– Напълно си прав – каза сенатор Круз с лек кикот.
– Те, изглежда, са напълно готови да ни помагат. Установихме място за доставки, така че да могат да ни снабдяват с още неща, когато съумеят да преминат през блокадата. Дадоха ми и това... – Той извади от джоба си лъскав сребрист телефон. – Ще се свързват с нас, когато са готови с нова доставка.
– А спрей боя? – попита Дунди. – Сети ли се да вземеш и това?
– За какво? – поинтересувах се аз.
– Когато изпращаме колите, за да прибират племената – обясни Лиъм, използвайки ръцете си, за да подчертае думите си, – с нея ще отбелязват безопасните пътища, по които минават с пътния код. По този начин хем ще се приберем живи и здрави, хем има шанс другите деца, които не познаваме, да прихванат следите и да последват пътя към нас.
Тази усмивка на лицето му винаги е била заразителна. Захапах вътрешната част на устната си, той ме гледаше така, сякаш аз бях най-хубавото нещо, което някога бе виждал.
„Руби може и да ти изтрие спомените...“
– Страхотна идея – потвърдих аз и погледнах настрани.
– Да... – Гласът му му изневери. – Благодаря?
Децата бяха повече от доволни да разтоварят провизиите в Ранчото. Коул седеше край задната врата на белия ван и се бе облегнал на нея, докато наблюдаваше напредъка на децата около себе си.
– Чакайте... – казах аз и хванах Дунди и Лиъм за задната част на ризите им, преди те да могат да последват Зу и Хина към тунела. – Трябва да поговорим за нещо.
Коул и Видя явно усетиха нервността в гласа ми, защото и те дойдоха и се включиха в кръга.
– Аз... днес се справих с Кланси – уведомих ги аз. – За да разбера къде е майка му.
Коул се изправи.
– И?
– Тя е работила в някаква лаборатория в Джорджия и е била охранявана от агенти от тамошния Щаб. Изглежда, че те са я извели точно навреме. Но лабораторията е изгоряла.
– По дяволите, момиче! – каза тихо Вида. – Сигурна ли си?
– Абсолютно! И се съмнявам, че биха я изпуснали от поглед вече.
– В Канзас ли смяташ, че я крият? – попита Коул.
– Има логика в това, нали? Според процедурите на Лигата, когато организацията е атакувана, останалите сили и ресурси се издърпват в централно и безопасно местонахождние. След случилото се с Кланси едва ли ще рискуват вече да я държат някъде навън, а и не мисля, че тя е от типа пленници, който те биха пуснали на драго сърце...
– Биха ли я заменили? – прекъсна ме Вида. – Размяна на пленници?
– Първата дама ли? – намеси се Коул. – Няма да я заменят и за сто агенти. Просто не разбирам защо не са я ползвали досега, те не са особено скромни в използването на заложници за отправяне на искания.
– Ами... може да не желаят да я изправят пред камера – отвърнах аз.
– Обясни.
– Кланси е тършувал из мозъка ù. Ама наистина е разбъркал всичко.
– Мозъчно вуду? – опита се да изясни Вида. – Страхотно. Дотук с получаването на отговори.
– Искаш да отидеш и да я прибереш? – Гласът на Лиъм бе тих и можех да чуя нещастието в това, което не изрече. – Ти си мислиш, че можеш да поправиш това, което той е развалил.
Кимнах.
– Искаш да ми кажеш, че искаш да изпратиш екип по извличане, и то в подсигурено съоръжение, в което има стотина тренирани бивши военни, специализирани в мъчения и тероризъм... защото имаш своя теория по въпроса?! – запита ме Коул.
– Ако тя не е там, поне ще разберем къде точно е – защитих се аз. – Ще бъде бързо влизане и излизане. Не е като да не знаем къде е Щабът в Канзас. Ще идат двама от нас, ще огледаме ситуацията. Ако ни се стори прекалено опасно, ще се откажем. Рискът си струва. Ако я открием и аз мога да я оправя, ще имаме отговорите за лечението. Ако ли не, тогава... ще имаме някого, когото да заменим за Кейт.
При тези думи интересът на Вида към операцията внезапно се покачи.
– Обещай ми, че ще я заменим за Кейт, и аз участвам. Ти и аз – двете ще се справим. Не е нещо по-различно от това, което вече сме вършили поне дузина пъти.
Дунди изпъшка и сложи ръка на лицето си с жест на умора.
– Не ни казвай това. То само усложнява нещата.
– Руби не може да участва – намеси се Коул. – Тя е необходима тук. За да се грижи за него.
Отворих уста, за да протестирам.
– Чакайте, чакайте, чакайте, чакайте... – спря ни Лиъм. – Успокойте топката! Преди няколко часа се притеснявахте, че агент Конър може да разкрие местоположението на Ранчото, но какво ще стане, ако те се разприказват за Щаба в Канзас? Ами ако Щабът вече е закрит и напуснат?