— Ако това е така, защо ще се опитват първо да го застрелят?
Поаро гневно махна с ръка.
— Е, точно това не разбирам. Това е необяснимо — глупаво! Организирали са цялата работа (и много добре при това) за отвличането, после рискуват всичко със съвсем мелодраматично нападение, достойно за екрана. Почти ми е невъзможно да повярвам в тази история за банда маскирани мъже, действащи на не повече от двайсет километра от Лондон.
— Може би са две съвсем отделни, независими едно от друго нападения, които случайно съвпадат — предположих аз.
— О, не, не е възможно чак такова съвпадение. И после кой е предателят? Трябва да има предател, в първото поне. Но кой е — Даниълс или О’Мърфи? Трябва да е бил един от двамата, иначе защо колата ще се отклони от главния път? Не можем да предположим, че министър-председателят ще насърчи собственото си покушение. О’Мърфи на своя глава ли се е отклонил от пътя, или Даниълс му е наредил?
— Сигурно е било дело на О’Мърфи.
— Да, защото ако беше на Даниълс, министър-председателят щеше да чуе заповедта и да попита за причината. Но, общо взето, в тази история има твърде много въпроси „защо“ и те си противоречат. Ако О’Мърфи е честен човек, защо ще напуска главния път? Но ако е предател, защо ще потегли отново, след като са дадени само два изстрела — от което следва, че по всяка вероятност е искал да спаси живота на министър-председателя. А и защо, ако беше честен, веднага след като напуска Черинг Крос, се отправя към място, което е известно като сборище на немски шпиони?
— Лоша работа — отбелязах аз.
— Нека огледаме случая методично. Какви „за“ и „против“ имаме за тези двамата. Да вземем първо О’Мърфи. Против: подозрително е отклоняването от главния път; ирландец от Каунти Клер изчезва по много очебиен начин. За: бързината, с която подкарва колата и спасява живота на министър-председателя; човек е на Скотланд Ярд и по поста, който заема, можем да заключим, че е детектив, на когото са се доверявали. А сега Даниълс.
За него няма много против, освен факта, че нищо не се знае за произхода му и говори твърде много езици за един англичанин. (Простете ми, mon ami, но като лингвисти вие сте отчайващи!) За: фактът, че беше намерен упоен, завързан и със запушена уста, от което обаче не личи дали е имал нещо общо с нападателите.
— Би могъл и сам да се върже и да си запуши устата, за да отклони подозрението.
Поаро тръсна глава:
— Френската полиция не прави подобни грешки. Освен това той е постигнал целта си. И щом министър-председателят е отвлечен и скрит, за него е безпредметно да остава. Съучастниците му, разбира се, биха могли да го завържат и да му запушат устата, но не виждам каква цел биха преследвали. Сега вече няма да им е полезен, защото, докато не се изяснят обстоятелствата около министър-председателя, той ще бъде под строго наблюдение.
— Може би се е надявал да насочи полицията по лъжливи следи?
— Тогава защо не го е направил? Казал само, че нещо притиснало носа и устата му и не помни нищо повече. Тук няма лъжлива следа. Звучи забележително правдиво.
— Добре — обадих се аз, поглеждайки към часовника. — Мисля, че трябва да тръгваме за гарата. Може би ще откриете повече следи във Франция.
— Вероятно, mon ami, но се съмнявам. Все още не ми се вярва министър-председателят да не бъде открит в това ограничено пространство, където укриването му трябва да е страшно трудно. Ако военните и полицията и на двете държави не са го открили, как бих могъл аз да направя това?
На Черинг Крос ни посрещна Додж.
— Това е детектив Барне от Скотланд Ярд и майор Норман. Те ще бъдат изцяло на ваше разположение. Желая ви успех. Работата е трудна, но все още имам надежда. Време е за тръгване. — И министърът бързо се отдалечи.
Заговорихме с майор Норман за незначителни неща. В центъра на малка група мъже на платформата познах дребен мъж, който разговаряше с висок, рус човек. Това бе старият приятел на Поаро — инспектор Джап, който се смяташе за един от най-добрите служители на Скотланд Ярд. Той се приближи и весело поздрави приятеля ми.
— Чух, че вие също сте в това разследване. Сериозна работа. Досега сигурно вече са изчезнали със стоката си. Но не вярвам да могат дълго време да го крият. Нашите хора претърсват Франция до последното ъгълче, французите също. Все си мисля, че вече е въпрос на часове.