Той се постара отговорът му да прозвучи скромно, но не успя.
— И мен също! Защо не? Вярно е, че при подобни проблеми аз прилагам научни методи и математическа прецизност, които за съжаление толкова рядко се срещат в новото поколение детективи.
Джап се ухили.
— Не зная… Милър, който се занимава с този случай, е умно момче. Можете да бъдете напълно сигурен, че няма да пропусне нито отпечатък от пръсти, нито пепел от пура, нито дори най-малката трохичка. Той вижда всичко.
— Както и врабците в Лондон — рече Поаро. — И все пак аз не бих се обърнал към малката сива птичка да разреши загадката с господин Давънхайм.
— Хайде сега, мосю, нали не искате да омаловажите значението на подробностите?
— В никакъв случай. Подробностите имат своето място, но опасността при тях е, че могат да ви накарат да им придадете прекалено значение. Повечето детайли се оказват маловажни, само един-два са от съществено значение. Трябва да се осланяме на ума си, на малките сиви клетки — почука с пръст по челото си той. — Чувствата подвеждат. Истината се открива чрез размисъл, а не чрез действия.
— Да не би да искате да кажете, мосю Поаро, че можете да разрешите някой случай, без да помръднете от стола си?
— Точно това имам предвид, при условие обаче, че фактите са ми правилно изложени. Аз се смятам за експерт.
— Да ме обесят, ако не се хвана за тези ваши думи! — плесна се Джап по коляното. — Готов съм да се обзаложа, че за една седмица не можете да откриете или по-скоро да ми кажете къде да открия господин Давънхайм, жив или мъртъв.
Детективът се замисли, сетне каза:
— Eh bien, mon ami, приемам. Обзалаганията, ето коя е голямата страст на вас, англичаните. А сега — фактите.
— Миналата събота господин Давънхайм, както обикновено, взима в 12.40 влака от гара „Виктория“ за Кингсайд, където са намира разкошната му къща „Кедрите“. Следобед той се разхожда из градината си и дава многобройни нареждания на градинарите си. Всички те твърдят, че поведението му е било съвършено нормално. След чая той надниква в будоара на съпругата си и й съобщава, че ще отскочи до селото, за да пусне няколко писма. Казва й също, че очаква някой си господин Лоуен, който щял да дойде по работа. Ако гостът пристигне, преди той да се е върнал, наредил да го поканят в кабинета и да го помолят да почака. След това господин Давънхайм излиза от къщата през главния вход, тръгва спокойно по алеята, минава през портата на градината и… повече никой не го е видял. От този момент той изчезва.
— Хубав… много хубав… очарователен малък проблем — промърмори Поаро. — Продължете, приятелю.
— Около четвърт час по-късно един висок мургав мъж с черни мустаци позвънява на входната врата и съобщава, че има уговорена среща с господин Давънхайм. Представя се с името Лоуен и съгласно инструкциите на банкера го поканват в кабинета. Минава около час, но Давънхайм не се появява. Накрая Лоуен позвънява и обяснява, че не може да чака повече, защото трябва да хване влака за града. Госпожа Давънхайм му се извинява за отсъствието на съпруга си, за което няма обяснение, защото той я бил предупредил, че очаква посетител. Лоуен изказва съжаление и си тръгва. Както всички знаем, Давънхайм не се завръща. В неделя сутринта уведомяват полицията, но тя не открива нищо. Давънхайм сякаш е потънал вдън земя. Не е ходил до пощата, никой не го видял да минава през селото. Служителите на гарата са напълно сигурни, че не се е качвал на влак. Колата му си била в гаража. Ако е наел кола, която да го чака на някое усамотено място, шофьорът й сигурно би се появил да ни съобщи, като имаме предвид огромната награда, предложена за информация по случая. Наистина възможно е да е вървял до Ентфийлд, което е на пет километра от селото. Същия ден там са се провеждали конни надбягвания и е имало много хора. Това би му позволило да се качи незабелязано на влака. Оттогава неговата снимка и пълното му описание са отпечатвани многократно във всеки вестник, но никой не се явил да съобщи нещо достоверно. Разбира се, получихме много писма от цяла Англия, но проверката на информацията в тях донесе само разочарование. В понеделник сутринта се появи нова сензационна новина. Сейфът в кабинета на Давънхайм в дома му е бил разбит и ограбен. Прозорците са били добре затворени отвътре, което изключва проникването на крадец отвън, освен ако не е имал съучастник в къщата, който впоследствие да ги е затворил. От друга страна, ако вземем предвид настъпилата суматоха в дома, кражбата може да е била извършена в събота и да е останала неразкрита до понеделник.