— Зарежете яйцата — рече нетърпеливо Джап. — Ако им харесва да си ги снасят и квадратни! Кажете ни къде е отишъл този красавец, след като е напуснал „Кедрите“? Искам да кажа, ако знаете.
— Отишъл е в своето скривалище. Ах, този господин Давънхайм! Някои от сивите му клетки не функционират твърде добре, но като цяло са от първо качество.
— Знаете ли къде се крие?
— Естествено! Той е много изобретателен.
— Тогава, за бога, кажете ни!
Поаро много внимателно събра парченцата от черупката, които бяха паднали в чинията му, и ги сложи в поставката за яйцето, като ги захлупи с изгребаната черупка. Когато приключи тази операция, той се усмихна и ни погледна.
— Хайде, хайде, и двамата сте интелигентни мъже. Задайте си въпроса, който си зададох и аз: „Ако бях на негово място къде щях да се скрия?“ Хейстингс, ти какво ще кажеш?
— Допускам, че нищо няма да направя. Ще си остана в Лондон, в центъра на събитията, ще се возя по автобусите и с метрото и се обзалагам десет към едно, че никой няма да ме разпознае. Ще се скрия в тълпата.
Поаро се обърна към Джап и го изгледа въпросително.
— Не съм съгласен. Веднага ще изчезна оттук, това е единственият шанс. Ще съм имал достатъчно време да подготвя всичко предварително. Ще ме чака яхта, готова да отплава веднага, и ще се скрия в някое отдалечено кътче на света още преди да се е вдигнал шум.
И двамата с Джап се втренчихме в Поаро.
— А вие какво смятате, мосю? — попита Джап.
Поаро замълча. Сетне на устните му заигра закачлива усмивка.
— Приятели, ако аз се криех от полицията, знаете ли къде щях да се скрия? В затвора?
— Какво?
— Търсите господин Давънхайм, за да го вкарате в затвора, и никога не бихте се сетили, че той вече е там!
— Какво искате да кажете?
— Споменахте ми, че госпожа Давънхайм не е много интелигентна жена. Въпреки това мисля, че ако я заведете на Боу Стрийт и направите очна ставка с Били Келет, тя веднага ще го познае, нищо, че е обръснал брадата и мустаците си, подстригал е косата си и си е подрязал рунтавите вежди. Съпругата винаги може да разпознае съпруга си, дори той да е успял да измами целия свят.
— Били Келет? Но той е познат на полицията!
— Но не ви ли казах, че Давънхайм е умен мъж? Подготвил е много старателно алибито си. Миналата есен не е бил в Буенос Айрес, а е изграждал образа на Били Келет, който е получил присъда за три месеца. Ето защо полицията не би заподозряла нищо, ако отново го хване. Не забравяйте, че става дума не само за много пари, но и за свобода. Струвало си е да изтърпи несгодите. Само че…
— Да?
— Eh bien, трябвало е да си сложи фалшива брада и перука, за да заприлича отново на себе си. Но да се спи с перука не е никак лесно и може да събуди подозрения. И така той вече не може да споделя една спалня със съпругата си. Вие открихте, че през последните шест месеца, тоест след завръщането му от Буенос Айрес, двамата с госпожа Давънхайм спят в различни стаи. В този момент разбрах! Всичко дойде на мястото си. Градинарят, на когото му се е сторило, че вижда господаря си да завива покрай къщата, е бил съвсем прав. Отишъл е до навеса за лодки, извадил „скитническите“ си дрехи, които много старателно крил от погледа на камериера си, хвърлил другите в езерото и продължил с изпълнението на плана си. Изиграл номера с пръстена, обидил полицай и го прибрали на сигурно място, на Боу Стрийт, където на никого не би дошло наум да го търси.
— Това е невъзможно! — изстена Джап.