А и всеки има своите трудни моменти. Някои от бившите му финансови благодетели прекараха известно време в затвора, но той никога не ги изостави — дори когато знаеше, че вече не им е необходима помощ. Достойнството на човека не се мери по обкръжаващите го хора, когато е на върха на успеха, а по способността да не забравя чия е ръката, която му е била протегната, когато най-много е имал нужда от това. Ако тази ръка е изцапана с кръв или пот, все тая — човек на ръба на пропастта не пита кой му помага да се върне на твърда земя.
Чувството на благодарност е твърде важно. Никой не стига много далеч, ако забравя хората, които са били до него, когато е имал нужда от тях. И никому не е необходимо да помни, че е помогнал или че са му помогнали — Господ наблюдава своите синове и дъщери и възнаграждава само онези, които се държат според дадената им благословия.
Така например, когато му потрябва кураре, знаеше към кого да се обърне — въпреки че му се наложи да плати абсурдна цена за нещо, което се среща сравнително често из тропическите гори.
Стига до фоайето на хотела. Мястото на събитието е на повече от половин час път с кола, а щеше да му е трудно да хване такси на улицата. Беше научил, че първото нещо, което се прави, щом човек пристигне на място като това, е да даде — без да иска нищо в замяна — щедър бакшиш на портиера. Всички преуспели бизнесмени постъпваха по този начин и винаги успяваха да си уредят резервация за най-добрите ресторанти, билети за представленията, които искаха да видят, информация за определени места в града, които не се намираха в туристическите справочници, тъй като биха скандализирали семействата от средната класа.
С усмивка поръчва и веднага успява да намери кола, докато до него друг гост се оплаква от проблемите с транспорта, с които е принуден да се сблъсква. Благодарност, нужда и добри връзки. Всеки проблем може да бъде решен.
Включително сложното производство на сребристия плик, изписан с красив почерк с подвеждащото: „За теб“
Беше го оставил за края на своята мисия, тъй като ако Ева случайно нямаше възможност да разбере останалите съобщения, това — най-сложното от всички — не би оставило място за съмнения.
Неговите приятели бяха направили жеста да му осигурят необходимото. Даваха му го без пари, но той предпочете да си плати. Имаше достатъчно средства и не обичаше да остава длъжен.
Не зададе излишни въпроси. Знаеше само, че човекът, който беше запечатал херметически съдържанието, е използвал ръкавици и маска, за да не вдиша газовете. Да, в този случай цената беше по-оправдана, отколкото при курарето, тъй като манипулацията изискваше повече внимание — въпреки че самият продукт не се намираше трудно, понеже се използва в металургията, производството на хартия, дрехи, пластмаси. Носи сравнително плашещото име цианид. Но мирише на бадеми, а видът му е безобиден.
Престава да мисли за човека, запечатал плика, и започва да си представя кой ще го отвори — близо до лицето, както се прави. Вътре ще намери бяло картонче, върху което на компютър е написано едно изречение:
„Katyusha, je t’aime.“
„Катюша? За кого става дума?“ — ще се запита човекът.
Ще забележи, че картончето е покрито с някакъв прах. От контакта с въздуха прахът се превръща в газ. Мирис на бадеми изпълва стаята.
Човекът ще се изненада, можеха да изберат някой по-приятен аромат. Сигурно е още някоя реклама на парфюм, ще си помисли веднага. Вади хартията, обръща я отсам и оттам и газът, който се отделя от праха, започва да се разпространява все по-бързо.
„Що за шега?“
Това е последната му съзнателна мисъл. Оставя картончето на масичката при вратата и се упътва към банята, за да вземе душ, да довърши грима, да оправи вратовръзката.
В този момент усеща, че сърцето му ще се пръсне. Не прави веднага връзка с аромата, изпълнил стаята му — в крайна сметка няма врагове, само конкуренти и опоненти. Още преди да стигне до банята, установява, че не може да стои на краката си. Сяда на ръба на леглото. Започва непоносимо главоболие, трудно му е да диша — това са следващите симптоми. После започва да му се повръща. Но няма време, бързо губи съзнание, дори преди да успее да свърже съдържанието на плика със състоянието си.