Ами престъплението? Щом е толкова умен, за колкото се смята, защо не успява да разреши нещо, което преди му се е струвало толкова лесно?
В момента не може да стигне доникъде. Трябва да изчака да се появят още няколко жертви.
21:11 ч.
Минава една усмихната двойка. Казват му, че е щастливец — до него стоят две красиви жени!
Игор благодари, наистина трябва да се поразсее. След малко ще се осъществи тъй дълго чаканата среща. Въпреки че е свикнал да понася всякакъв вид напрежение, започва да си припомня патрула в околностите на Кабул — преди опасна мисия другарите му пиеха, говореха за жени и спорт, държаха се така, сякаш не са там, а в родните си градове, на маса с приятели и роднини. По този начин се разтоварваха от напрежението, възвръщаха собствената си идентичност и бяха по-подготвени за предизвикателствата, с които щяха да се сблъскат.
Като добър войник той знае, че битката няма нищо общо с разправата, а с постигането на определена цел. Като добър стратег — в края на краищата е тръгнал от нищото, а е превърнал малката си фирма в една от най-уважаваните компании в Русия — осъзнава, че целта трябва винаги да е една, въпреки че мотивите, стоящи зад нея, често се променят с течение на времето. Това се случи и днес. Беше дошъл в Кан по определени причини, но едва когато започна да действа, успя да разбере истинските си мотиви. През всичките тези години е бил сляп. Сега може да съзре светлината, най-накрая е прозрял всичко.
И тъкмо затова трябва да стигне до края. Решенията му са взети смело, безкористно и с известна доза лудост на моменти. Но не онази лудост, която руши, а другата — която кара човешките същества да надскочат собствените си възможности. Винаги е постъпвал така в живота си. Побеждавал е, защото е прибягвал до овладяната си лудост в решителни моменти. Неговите приятели започваха с коментари от рода на „поемаш прекалено големи рискове“ и с невиждана скорост минаваха на заключението „бях сигурен, че предприемаш правилните действия“. Беше в състояние да изненадва, да проявява новаторство и най-вече да поема необходимите рискове.
Ала в Кан, може би заради съвсем непознатата обстановка и липсата на сън, той рискува ненужно. Без малко да се откаже от плана си преждевременно и да не стигне до момента на прояснение, помогнал му да види с други очи жената, в която смяташе, че е влюбен, за която мислеше, че си заслужава да се пожертва и да понесе мъченичеството. Помни как се приближи до полицая, за да направи самопризнания. Тогава започна промяната. Тогава духът на момичето с дебелите вежди го защити и му обясни, че постъпките му са правилни, само мотивите му са погрешни. Натрупването на любов означава късмет, натрупването на омраза е бедствие. Който не може да разпознае вратата на проблемите, я оставя отворена и трагедиите влизат през нея.
Той прие любовта на момичето. Разбра, че е бил инструмент в Божиите ръце. Бил е пратен, за да я спаси от мрачното бъдеще, затова сега тя му помагаше да продължи напред.
Осъзнава, че колкото и предпазни мерки да е взел, може да не е помислил за всичко. Все още съществува вероятност мисията му да бъде прекъсната, преди да стигне до края. Но няма за какво да съжалява или да се страхува — направил е каквото е могъл, ако Господ не желае той да довърши делото си, трябва да приеме Неговите решения.
Отпусни се. Поговори си с момичетата. Нека мускулите ти си починат малко преди финалния удар, така ще са по-подготвени. Габриела — младото момиче, което беше само на бара, когато пристигна на партито — изглежда превъзбудено и винаги когато покрай него минава сервитьор с напитки, то връща своята чаша, въпреки че е наполовина пълна, и иска друга.
— Ледена, винаги ледена!
Радостта на Габриела го заразява леко. От думите й разбира, че току-що е била наета за един филм. Въпреки че още не знае заглавието и каква ще е ролята й, е наясно, че „ще играе главната героиня“. Режисьорът е известен с това, че умее да подбира добри актьори и добри сценарии. Главната мъжка роля ще се изпълнява от актьор, който Игор познава и харесва, защото е наистина възхитителен. Когато споменава името на продуцента, той кимва, сякаш иска да каже „да, познавам го“, ала е сигурен, че тя ще изтълкува това като „не го познавам, но не искам да минавам за некомпетентен“. Говори му безспир за стаи, пълни с подаръци, за червения килим, за среща на една яхта, за крайно строг подбор и планове за бъдещето.
— В този момент в града, а и по целия свят има хиляди момичета, които биха желали да са тук, да разговарят с вас и да могат да разказват подобни истории. Молитвите ми бяха чути. Усилията ми бяха възнаградени.