Сервитьорите събират празните чаши, които са из цялата градина. Манекенките вече са слезли от смешните подиуми, където танцуваха, за да покажат на мъжете, че на земята все още има интересни неща, както и за да напомнят на жените, че спешно трябва да си направят липосукция, да си сложат ботокс или силикон, да прибегнат до пластична хирургия.
— Моля ви, да вървим. Трябва да хапна. Ще ми прилошее.
Тя го хваща под ръка и те се отправят към салона на горния етаж. Очевидно посланието за Ева е получено и отворено. Вече знае какво трябва да очаква от един толкова лош човек като бившата си съпруга. Присъствието на ангела с дебелите вежди продължава да го следва. Тъкмо той го накара да се обърне в точния момент, за да забележи цивилния полицай, когато теоретично вниманието му трябва да е съсредоточено върху току-що пристигналия прочут дизайнер.
— Добре, да влизаме.
Изкачват се по стълбите и отиват до салона. Точно преди да влязат, той деликатно я моли да пусне ръката му, тъй като неговите приятели може да изтълкуват погрешно видяното.
— Женен ли сте?
— Разведен.
Да, Хамид е сигурен, интуицията му не го лъже, проблемите от вечерта вече нищо не представляват пред онова, което вижда. Вече няма никакъв професионален интерес да участва в кинофестивал, няма причина да е тук.
— Игор!
Мъжът, който е на разстояние и е придружен от по-млада жена, поглежда към него. Сърцето на Ева подскача.
— Какво правиш?
Но Хамид вече е станал, без да се извини. Не, той не знае какво прави. Отправя се директно към Абсолютното зло, без задръжки, в състояние да извърши всичко — абсолютно всичко. Мисли, че пред него стои възрастен човек, срещу когото може да се изправи с физическа сила или с логични доводи. Но той не знае, че Абсолютното зло има детско сърце, че изобщо не се чувства отговорен за действията си и винаги е убеден в правотата си. А когато не постигне онова, което иска, не се страхува да прибегне до всички възможни средства, за да удовлетвори желанията си. Сега разбира защо Ангелът се е превърнал в Демон толкова бързо — защото чувството за мъст и гневът винаги са били стаени в сърцето му, макар и да твърди, че е пораснал и надмогнал травмите си. Защото е бил най-добър сред най-добрите, когато е трябвало да покаже способността си да побеждава в живота, и това е затвърдило у него чувството за всевластие. Защото не знае да се отказва — след като е оцелял в най-трудните моменти, заради които може да върви напред, без никога да поглежда назад, таейки в сърцето си думите: „Един ден ще се върна. И тогава ще видите на какво съм способен.“
— Очевидно е видял някого, който е по-важен от нас — казва хапливо бившата мис Европа, също седнала на масата на домакина заедно с други знаменитости.
Ева се опитва да замаже неловкото положение. Но не знае какво да прави. Домакинът сякаш се забавлява, изчаква нейната реакция.
— Извинете. Това е мой стар приятел.
Хамид се отправя към мъжа, който сякаш се стъписва. Момичето до него започва да вика:
— Да, тук съм, господин Хюсеин! Аз съм вашата нова актриса!
Хора от другите маси се обръщат да видят какво става. Домакинът се усмихва — винаги е добре да се случи нещо необичайно, така гостите му ще имат за какво да си говорят после. В това време Хамид се изправя срещу мъжа, а домакинът усеща, че има някакъв проблем, и се обръща към Ева:
— Мисля, че ще е по-добре да го върнете тук. Ако желаете, може и приятелят ви да седне при нас. Но боя се, че дамата му трябва да бъде настанена на друга маса.
Гостите вече са насочили вниманието си към чиниите, към разговорите за яхти, частни самолети, котировки на борсата. Само домакинът следи зорко какво става.
— Отидете! — настоява той.
Но Ева не е там, както той смята. Мислите й са на хиляди километри разстояние, в един ресторант в Иркутск, близо до езерото Байкал. Сцената беше различна, Игор отвеждаше друг мъж навън.
С големи усилия става и се приближава.
— Върни се на масата — заповядва тихо Хамид. — Ние двамата ще излезем да си поговорим.
Тъкмо това е най-абсурдният ход, който може да бъде предприет в този момент. Тя се вкопчва в ръката му, преструва се, че се смее и че е радостна от срещата с някого, когото не е виждала отдавна. Казва с възможно най-спокойния глас:
— Но вечерята вече започва!
Пропусна да каже „любов моя“. Не искаше да отвори дверите на ада.
— Тя има право. По-добре да поговорим тук.
Игор ли го каза? Да не би тя да си внушава разни неща и появата му да няма нищо общо с онова, което си мисли? Да не би пък детето най-после да е пораснало и да се е превърнало в отговорен зрял мъж? Може би на демона му е опростена арогантността и сега се връща в небесното царство?