Иска й се да греши, но двамата мъже продължават да са втренчени един в друг. Хамид успява да съзре нещо много лошо в сините зеници и за миг настръхва. Момичето му подава ръка.
— Много ми е приятно. Казвам се Габриела…
Той не отговаря на поздрава. Очите на другия мъж святкат.
— Има една маса в ъгъла. Да седнем там заедно — казва Ева.
Маса в ъгъла ли? Жена му ще напусне почетното място и ще седне на някаква маса в ъгъла, така ли? Но Ева вече е хванала двамата мъже под ръка и ги води към единствената свободна маса, намираща се близо до входа за сервитьорите. „Актрисата“ следва групата. Хамид се отскубва за момент, връща се при домакина и моли за извинение.
— Току-що срещнах един приятел от детството, който утре сутрин заминава, и не бих искал да пропусна възможността да си поприказваме. Моля, не ни чакайте, не зная колко време ще се задържим там.
— Никой няма да заеме вашите места — отвръща с усмивка домакинът, знаейки, че двата стола ще останат свободни.
— Смятах, че е приятел от детството на жена ви — подхвърля бившата мис Европа.
Но Хамид вече се е отправил към най-лошата маса в салона — запазена за асистентите на знаменитостите, които въпреки всички предпазни мерки винаги намираха начин да проникнат вътре.
„Хамид е добър човек — мисли си домакинът, като гледа как известният дизайнер се отдалечава с вдигната глава. — А тази вечер май започва доста тежко за него.“
Сядат на масата в ъгъла. Габриела разбира, че това е единственият й шанс — още един невероятен шанс като появилите се през деня. Казва колко е доволна от поканата и че ще направи всичко възможно и невъзможно, за да отговори на очакванията.
— Имам ви доверие. Подписах договора, без да го чета — останалите трима не проронват нито дума, само се гледат. Нещо лошо ли има? Или е от шампанското? По-добре да продължи разговора. — И съм още по-доволна, защото противно на онова, което приказват, кастингът беше справедлив. Никакви връзки, никакви ходатайства. Явих се сутринта и още преди да съм дочела докрай текста, ме прекъснаха. И ми казаха да отида на една яхта, за да говоря с режисьора. Това е чудесен пример за целия артистичен свят, господин Хюсеин. Да се подхожда достойно към професията. Да има почтеност, когато се избират хората, с които ще се работи. Хората си представят света на киното по съвсем различен начин. Мислят, че единственото, което наистина има значение…
Щеше да каже „е да спиш с продуцента“, но до него седи жена му.
— … е външният вид.
Келнерът носи предястието и започва да рецитира монолога, който се очаква от него:
— За ордьовър предлагаме артишок в сос от дижонска горчица, овкусен със зехтин и билки, и тънки резенчета козе сирене от Пиренеите.
Само момичето обръща внимание на думите му и се усмихва. Той усеща, че не е желан, и се отдалечава.
— Сигурно е много вкусно!
Оглежда се. Никой не докосва приборите си. Случва се нещо много лошо.
— Вие май искате да си поговорите, нали? Може би ще е по-добре да седна на друга маса.
— Да — казва Хамид.
— Не, останете тук — казва жената.
Ами сега, какво да прави?
— Доволна ли сте от компанията на вашия придружител? — пита жената.
— Аз току-що се запознах с Гюнтер.
Гюнтер. Хамид и Ева поглеждат към безучастния Игор до тях.
— А той с какво се занимава?
— Но нали вие сте негови приятели?
— Да. И знаем с какво се занимава. Но не ни е ясно доколко вие познавате живота му.
Габриела отправя поглед към Игор. Защо не й помогне?
Идва някой, който пита какво вино биха искали да пият.
— Бяло или червено?
Спасява я един непознат.
— Червено за всички — отговаря Хамид.
— Да се върнем на темата. С какво се занимава Гюнтер?
Не е спасена.
— С машиностроене, доколкото разбрах. Нямаме нищо общо с него, освен факта, че и двамата чакахме приятели, които така и не дойдоха.
Добър отговор, мисли Габриела. Кой знае, може би тази жена има тайна връзка с нейния придружител. Или явна връзка, която съпругът тъкмо тази вечер е разкрил, и навярно затова се усеща такова напрежение във въздуха.
— Казва се Игор. Собственик е на един от най-големите мобилни оператори в Русия.
Ако е така, защо я беше излъгал? Решава да замълчи.
— Очаквах да те срещна тук, Игор — казва жената.
— Дойдох да те отведа. Но промених решението си — отвръща рязко той.
Габриела докосва чантата си, пълна с хартия, и се преструва на изненадана.
— Мобилният ми телефон звъни. Мисля, че моят кавалер току-що е пристигнал и трябва да го открия. Моля за извинение, но идва отдалеч само за да бъде с мен, не познава никого тук.