— Да вървим.
Точно така се държи една звезда, тръгва си неочаквано.
Отиват до входа на хотела, Гюнтер (не успява да се сети за другото му име) поръчва такси, от рецепцията му казват, че имат късмет, тъй като ако бяха изчакали още малко, щеше да им се наложи да стоят на дълга опашка.
По пътя тя пита защо беше излъгал за нещата, с които се занимава. Той казва, че не е излъгал — наистина е имал телефонна компания, но е решил да я продаде, защото според него бъдещето е в тежкото машиностроене.
Ами името?
— Игор е галено име, умалителното на Гюнтер на руски.
Габриела очаква всеки момент да получи прословутата покана: „Ще пийнем ли по едно в моя хотел преди лягане?“ Но нищо не се случва — той я оставя пред вратата, сбогува се с ръкостискане и продължава нататък.
Това се казват обноски!
Да, днес беше първият й ден, в който извади голям късмет. Първият от много. Утре, когато си върне телефона, ще се свърже за чужда сметка с един град близо до Чикаго, за да разкаже големите новини, да помоли да си купят списания, понеже са я снимали как се изкачва по стъпалата заедно със Знаменитостта. Ще каже, че са я принудили да смени името си. А ако развълнувани я попитат какво предстои, ще смени темата — тя е суеверна и не обича да обсъжда нещата, преди да са се случили. Ще научат всичко, когато тръгнат слуховете — непозната актриса избрана за главната роля. Лиза Уинър е поканена като гост на парти в Ню Йорк. Момиче от Чикаго, никому неизвестно дотогава, е голямото откритие за филма на Гибсън. Агент урежда договор за милиони с най-големите продуцентски къщи на Холивуд. Само небето стои отгоре.
23:11 ч.
— Вече се прибираш?
— Щях да си дойда и по-рано, ако нямаше задръстване.
Жасмин събува обувките си и ги хвърля на една страна, мята чантата на друга и ляга на леглото, без да свали роклята си.
— Най-важните думи на всички езици са кратки. „Да“ например. Или „Обич“. Или „Бог“. Думи, които излизат с лекота и запълват празнотите в нашия свят. Ала съществува още една дума — също съвсем кратка, — която много трудно произнасям, но сега ще го направя.
Поглежда приятелката си.
— Не.
Потупва с ръка леглото, за да я накара да седне до нея. Погалва я по косите.
— Думата „Не“ има славата на злонамерена, егоистична и не възвишена. Когато казваме „Да“, се смятаме за щедри, отзивчиви и възпитани. Но аз сега ти казвам „не“. Няма да направя онова, което искаш от мен, мислейки, че така ще съм по-добре. Разбира се, ти можеш да ми кажеш, че съм едва деветнайсетгодишна и още не се ориентирам в живота. Но на мен ми стига едно парти като днешното, за да разбера какво бих и какво не бих искала при никакви обстоятелства.
Никога не съм мислила да бъда модел. Още повече, никога не съм мислила, че мога да се влюбя. Зная, че любовта може да живее само ако е на свобода, но кой е казал, че съм нечия робиня? Аз служа единствено на сърцето си, затова товарът е лек и изобщо не ми тежи. Избрах те още преди ти да ме избереш. Впуснах се в приключение, което изглеждаше невъзможно, и без да се оплаквам, поех всички рискове — от обществените предразсъдъци до проблемите с моето семейство. Преодолях всичко, за да съм тук с теб тази вечер, да се наслаждавам на вкуса на победата от едно чудесно ревю и да разбера, че имам и други възможности в живота. Зная, че ги имам с теб.
Приятелката й ляга до нея и отпусна глава в скута й.
— Един чужденец ме накара да се замисля. Срещнах го тази вечер, докато бях там сама в тълпата, без да зная какво да кажа. Попитах го какво прави на партито, а той ми отвърна, че е изгубил любовта на живота си, дошъл е да я отведе, но вече не е сигурен дали иска точно това. Накара ме да се огледам наоколо — край нас имаше самоуверени хора, покрити със слава и завоевания. Каза ми: „Те не се забавляват. Смятат, че са стигнали до върха на кариерата си и неизбежното спускане надолу ги плаши. Забравили са, че пред тях е целият свят, който чака да бъде покорен. А са забравили, защото…“
— … защото са свикнали.
— Именно. Притежават много неща, но нямат мечти. Заобиколени са с решени проблеми, одобрени проекти, преуспяващи фирми, за които дори не е необходимо да се грижат. Сега им остава единствено да се страхуват от промяната. Затова ходят от парти на парти и от среща на среща — за да не им остава време да мислят. За да се виждат все със същите хора и да вярват, че всичко продължава постарому. Стабилността е заменила мечтите им.