Заговориха за шампанското и законите, докато тя се опитваше да избегне въпроса, който уж беше забравила, но сега той се завръщаше с пълна сила. Докато говореха, продължаваха да пият и дойде момент, в който тя не се сдържа и го попита:
— Какво толкова лошо има, ако някой наруши добрите обноски и дойде да ни досажда?
Гласът на Игор зазвуча с променен тон:
— Има, защото рядко пътуваме заедно. А и не мога да не се дразня от Света, в който живеем — задушени сме от лъжи, вярваме повече в науката, отколкото в духовните ценности, принудени сме да храним душите си с неща, които обществото обявява за важни, докато малко по малко умираме, разбирайки какво става наоколо. Заставени сме да вършим неща, които не сме планирали, но сме неспособни да зарежем всичко, за да посветим дните и нощите си на истинското щастие — семейство, природа, любов. Защо? Защото сме длъжни да довършим започнатото, за да постигнем така желаната финансова стабилност, която да ни позволи да се наслаждаваме на остатъка от дните си, отдадени само един на друг. Защото сме отговорни хора. Знам, понякога смяташ, че работя прекалено, но не е така. Аз градя нашето бъдеще и скоро ще сме свободни да мечтаем и да изживяваме мечтите си.
Финансова стабилност не им липсваше. Освен това нямаха дългове и можеха да станат от тази маса само с кредитните си карти и да напуснат света, който Игор явно ненавиждаше, и да започнат всичко отначало, без да мислят за пари. Вече много пъти бяха говорили за това, но Игор все повтаряше каквото току-що беше казал — още малко. Все оставаше още малко.
Но не беше моментът да обсъждат бъдещето на брака си.
— Господ е помислил за всичко — продължи, той. — Ние сме заедно, защото такова е било Неговото решение. Не зная дали без теб бих стигнал толкова далече, въпреки че все още не разбирам важността на ролята ти в живота ми. Той ни е събрал и ми е дал от силата Си, за да те закрилям, когато е необходимо. Даде ми да разбера, че всичко е продиктувано от някакъв замисъл и аз трябва да му се подчиня и в най-малките подробности. Ако не беше така, щях да съм загинал в Кабул или в мизерията на Москва.
И тъкмо тогава въпросното спуманте, или шампанско, показа на какво е способно, независимо от името, с което го наричат.
— Какво стана с онзи просяк в Сибир?
Игор не можеше да се сети за какво говори. Ева му припомни случката в ресторанта.
— Бих искала да узная останалото.
— Аз го спасих.
Тя въздъхна с облекчение.
— Аз го спасих от мръсен живот без перспективи в студените зими и бавното разяждане на тялото от алкохола. Направих така, че душата му да може да полети към светлината, защото още щом влезе в ресторанта, за да разруши нашето щастие, разбрах, че в него се е вселило Злото.
Ева усети, че сърцето й ще се пръсне. Нямаше нужда да го кара да казва: „Аз го убих.“ Беше ясно.
— Без теб аз не съществувам. Всичко и всеки, дошъл, за да ни раздели или да съсипе малкото време, което имаме, за да сме заедно в този момент от живота ни, трябва да си получи заслуженото.
А може би искаше да каже: трябва да умре. Дали това не се беше случвало и друг път, а тя просто да не бе забелязала? Игор пи и после пи още, докато не започна пак да се поотпуска — тъй като не разкриваше душата си пред никой друг, обожаваше всеки техен разговор.
— Ние говорим на един и същ език — продължи той. — Гледаме на света по еднакъв начин. Идеално се допълваме — това е присъщо само на онези, които поставят любовта над всичко. Повтарям: без теб аз не съществувам. Погледни Суперкласата наоколо. Всички се мислят за толкова важни, вълнуват се от социални проблеми, плащат цели състояния за някоя вещ без стойност на благотворителните търгове, които са посветени на всичко: от „набирането на средства за бездомните в Руанда“ до „спасяването на китайските панди“. За тях пандите и мизерстващите представляват едно и също, чувстват се специални, по-възвишени от останалите, защото правят нещо полезно. Участвали ли са в битка? Не, те създават войните, но не се бият в тях. Ако изходът е добър, заслугите са техни. Ако изходът е лош, вината е чужда. Толкова са самовлюбени!
— Искам да те питам още нещо, мили…
В този момент на сцената излизаше един от организаторите, който благодари на всички, дошли на вечерята. Събраните пари щяха да бъдат използвани за закупуването на лекарства за бежанските лагери в Африка.