— Знаеш ли какво не ни каза той? — продължи Игор, сякаш не беше чул въпроса й. — Че само десет процента от сумата ще достигнат целта си. Останалите пари ще бъдат използвани за това мероприятие — да се покрият разходите по вечерята, рекламата, заплатите на хората, които са поработили — по-точно, на които им е хрумнала „брилянтната идея“. И всичко това на безбожни цени. Възползват се от бедността, за да забогатяват.
— А ние защо сме тук?
— Защото трябва да сме тук. Това е част от моята работа. Нямам никакво намерение да спасявам Руанда или да пращам лекарства на бежанците, но поне го осъзнавам. Останалата част от публиката дарява пари, за да очисти съзнанието и душата си от чувството за вина. Докато в страната имаше геноцид, аз финансирах една малка войска от приятели, която предотврати избиването на повече от две хиляди души от племената хуту и тутси. Ти знаеше ли го?
— Никога не си ми казвал.
— Не е необходимо. Ти знаеш как се тревожа за хората.
Търгът започна с една малка пътна чанта „Луи Вюитон“. Накрая тя десетократно надскочи цената си. Игор присъства на всичко безучастно, докато тя изпи още една чаша шампанско и се запита дали да му зададе онзи въпрос.
Художник рисуваше картина, докато танцуваше под звуците на песен, изпята от Мерилин Монро. Надцаванията скочиха до небето — стигнаха цената на един малък апартамент в Москва.
Още една чаша. Още един продаден предмет. Още една абсурдна цена.
Ева пи толкова тази вечер, че се наложи едва ли не да я носи до хотела. Преди да се отпусне замаяна на леглото, тя най-сетне събра смелост:
— Ами ако аз те напусна някой ден?
— Следващия път пий по-малко.
— Отговори ми.
— Това никога не може да се случи. Ние имаме перфектен брак.
Съзнанието й се избистри, но се престори на още по-пияна, за да има извинение за въпросите си.
— Ами ако все пак се случи?
— Ще направя всичко, за да се върнеш. Аз знам как да постигам каквото искам. Дори и да се наложи да разруша цели вселени.
— А ако срещна друг мъж?
В погледа му нямаше гняв, беше ласкав.
— Дори да спиш с всички мъже на Земята, моята любов е по-силна.
От този момент нататък онова, което първоначално изглеждаше като благословия, започна да се превръща в кошмар. Тя беше омъжена за чудовище, за убиец. Каква беше тази история с финансирането на наемна войска, за да предотврати някаква племенна битка? Колко души беше убил, за да им попречи да нарушават семейното им спокойствие? То се знае, че можеше да обвини войната, травмите и тежките моменти, през които беше преминал, но и много други хора също бяха изживели тези неща, а не се смятаха за изпълнители на Божията справедливост и Големия план.
— Не ревнувам — повтаряше Игор винаги, преди да тръгне на път по работа. — Защото ти знаеш колко много те обичам и аз знам колко много ме обичаш. Никога нищо няма да застраши брака ни.
Сега беше по-сигурна отвсякога, че това не е любов. Беше някакво болестно състояние, което трябваше да приеме и да живее в плен на страха през остатъка от дните си.
Или да се опита да се спаси колкото се може по-рано, при първата появила се възможност.
Появиха се много възможности. Но най-настоятелен и упорит се оказа човекът, с когото никога не си бе представяла, че ще има сериозна връзка. Дизайнерът, който блестеше в света на модата, който ставаше все по-известен и получаваше огромни суми от страната си, за да може светът да види, че номадските племена имат здрави морални ценности, нямащи нищо общо с терора, наложен от едно религиозно малцинство. Човекът, в чиито крака вече лежеше светът на модата.
Всеки път, когато се срещаха, той беше готов да изостави всичко, да отмени обеди и вечери, само и само да могат да се усамотят за известно време в някоя хотелска стая. Често дори не се любеха. Гледаха телевизия, ядяха, тя пиеше (той не близваше и капка), разхождаха се из парковете, влизаха в книжарниците, общуваха с непознати, говореха малко за миналото, нито дума за бъдещето и много за настоящето.
Устоя колкото можа. Така и не се влюби никога в него, но когато той й предложи да зареже всичко и да се премести в Лондон, моментално прие. Беше единственият изход от нейния личен ад.
Получава още едно съобщение на телефона си. Не може да бъде, те са прекъснали всякаква връзка от две години. „Разруших още един свят заради теб, Катюша.“
— Кой е?
— Нямам представа. Не се изписва номер.
Иска да каже: „Ужасена съм“.
— Пристигаме. Помни, че нямаме много време.