По-голямата част от гостите бяха по-възрастни. Което означаваше, че събирането е за професионалисти. Възрастта на участниците също беше подходяща за неговия план, тъй като всички имаха нужда от очила за близко виждане. Никой, естествено, не ги носеше, защото далекогледството е признак на остаряване. Тук всички трябваше да се обличат и държат като хора в разцвета на силите си, с „младежки дух“, в „отлично разположение“. Трябваше да се преструват, че не обръщат внимание, защото са заети с други неща, но в действителност единствената причина бе, че не успяваха да видят какво точно става. Техните контактни лещи им позволяваха да разпознаят човек едва от няколко метра — веднага след това вече знаеха с кого говорят.
Само двама от гостите забелязваха всичко и всеки — „приятелите“ на Явиц. Само че този път те бяха наблюдаваните.
Игор постави малката игла в сламката и се престори, че отново я потапя в чашата си, но всъщност я държеше над сока.
Няколко хубави момичета близо до масата на Явиц се правеха, че слушат внимателно историите на някакъв мъж от Ямайка. В действителност всяка от тях навярно кроеше планове как да се отърве от конкурентките си и да го вкара в леглото си — според легендите ямайците бяха несравними в секса.
Игор се приближи до тях, измъкна сламката от чашата си и духна иглата по посока на жертвата. Остана само колкото да види, че Явиц вдига ръка към гърба си.
Веднага след това се отдалечи и се прибра в хотела да поспи.
Курарето, използвано първоначално от индианците при лов със стрели, може да се намери в европейските болници, тъй като при контролирани условия служи за парализиране на определени мускули, което облекчава работата на хирурзите. От смъртоносна доза — като на върха на иглата, която бе изстрелял — птиците падат на земята за две минути, глиганите агонизират петнайсет минути, а големите бозайници — какъвто е човекът — умират за около двайсет минути.
Щом отровата достигне кръвта, всички нервни влакна в тялото се отпускат в първия момент, а после въобще престават да функционират, което довежда до бавно задушаване. Най-интересното — или най-лошото, както биха казали някои — е, че жертвата напълно осъзнава какво става, но не може да помръдне, за да помоли за помощ, както не може и да попречи на бавния процес на парализа, обхващащ цялото тяло.
В джунглата, когато по време на лов някой пореже пръста си на намазаната с отрова стрела, индианците знаят какво да приложат — дишане уста в уста и специална противоотрова от билки, които винаги носят със себе си, тъй като подобни инциденти са нещо обичайно. В градовете обичайните действия на лекарите от „Бърза помощ“ са абсолютно безполезни — те обикновено смятат, че става дума за сърдечен удар.
Игор не погледна назад, докато се връщаше. Знаеше, че в този момент единият от двамата „приятели“ търси виновника, докато другият звъни за линейка, която скоро щеше да пристигне на мястото, но без лекарите да знаят за какво става дума. Щяха да слязат с цветните си дрехи и червените жилетки, с един дефибрилатор — това е апаратът, който предизвиква шокове на сърцето — и с портативен електрокардиограф. В случая с курарето сърцето май е последният засегнат мускул и продължава да бие дори след настъпването на мозъчната смърт.
Нямаше да установят нищо нередно в сърцето, щяха да му поставят венозна инжекция, евентуално щяха да сметнат, че му е призляло от жегата или че е хранително отравяне, но дори и така трябваше да вземат всички обичайни мерки, което включваше и кислородна маска. По това време двайсетте минути вече щяха да са минали и въпреки че тялото можеше да е още живо, вегетативното състояние беше неизбежно.
Игор се молеше Явиц да не е извадил късмет да му помогнат навреме — иначе щеше да прекара остатъка от живота си в кома в болничното легло.
Да, беше планирал всичко. Беше използвал частния си самолет, за да влезе във Франция с пистолет, който да не може да бъде идентифициран, и с разни отрови, с които се беше снабдил благодарение на връзките си с действащите в Москва чеченски престъпници. Всяка стъпка и всяко действие бяха внимателно разучени и подготвени, както правеше обикновено при деловите си срещи. В главата си беше съставил списък с жертви — освен единствената, която познаваше лично, всички останали трябваше да са от различни класи, възраст и националност. Месеци наред беше анализирал живота на разни серийни убийци с помощта на компютърна програма, много популярна сред терористите, която не оставяше следи от направените проучвания. Беше взел всички необходими мерки, за да се измъкне незабелязан, след като изпълни мисията си.