Игор проследява с очи полицая, вижда го как пресича улицата и влиза в една закусвалня. Решава да постои още малко, да го изчака, ако промени решението си, ако потърси сведения от полицейското и се върне да говори с него, за да разбере повече за престъплението.
Но е почти сигурен, че това няма да се случи. Сеща се за коментара за диаманта на жената. Дали случайно полицаят знае откъде го има тя? Разбира се, че не. Иначе вече щеше да я е отвел в управлението по обвинение, че има крадени вещи.
За жената, разбира се, диамантът като по чудо се е появил в някой от луксозните магазини, след като е бил шлифован — както винаги казваха продавачите — от холандски или белгийски бижутери. Оценяват го според чистотата, теглото и начина на обработка. Цената можеше да варира от неколкостотин евро до нещо абсолютно непостижимо за повечето простосмъртни.
Диамант. Брилянт, ако предпочитате така да го наричате. Както всички знаят, най-обикновено парче въглен, преобразувано от високата температура и времето. Тъй като в него няма нищо органично, е невъзможно да се узнае колко време е необходимо, за да се промени структурата му, но геолозите допускат, че някъде между триста милиона и един милиард години. Обикновено се формира на дълбочина от сто и петдесет километра, като постепенно се изтласква към повърхността и така добиването му става възможно.
Диамант — това е най-устойчивият и твърд материал, създаден от природата, който може да се реже и обработва само с помощта на друг диамант. Частиците, отпадъци от обработката, ще влязат в употреба в индустрията, в полиращи и режещи машини, само толкова. Но иначе диамантът се използва единствено в бижутерията и в това е неговата значимост — че не служи за абсолютно нищо.
Върховно проявление на човешката суета.
Преди сравнително малко десетилетия, когато светът сякаш се беше обърнал към практичните неща и социалното равенство, диамантите бяха поизчезнали от пазара. Докато накрая най-голямата добивна компания със седалище в Южна Африка не реши да наеме най-добрите рекламни агенции на планетата. Суперкласата се срещна със Суперкласата, направиха се проучвания, които доведоха до едно-единствено изречение от три думи:
Диамантите са вечни.
Готово, проблемът е решен, бижутерите започват да инвестират в идеята и индустрията отново процъфтява. Щом като диамантите са вечни, значи няма по-добро средство да се изрази любовта, която на теория също би трябвало да е вечна. Няма нищо по-категорично, което да открои Суперкласата от останалите милиарди жители, намиращи се в по-долната част на пирамидата. Търсенето на камъни започва да нараства, цените също се вдигат. Не след дълго въпросната южноафриканска група, която дотогава диктува правилата на международния пазар, се вижда обградена с трупове.
Игор знае за какво става дума — когато му се наложи да помогне на войските, попаднали в племенен конфликт, трябваше да измине тежък път. Не съжалява — успял е да предотврати много смърт, въпреки че почти никой не знае за това. Беше направил кратък коментар пред Ева по време на една вече забравена вечеря, но беше решил да не навлиза в подробности. Решил е, когато върши нещо добро, лявата му ръка да не знае какво прави дясната. Спаси много хора с помощта на диамантите, въпреки че това никога няма да бъде част от биографията му.
Онзи полицай, който не обърна внимание на човека, който си признава престъплението, а на диаманта на жена, понесла торби с тоалетна хартия и препарати за почистване, въобще не е за тази професия. Не знае, че безполезната диамантена индустрия върти около петдесет милиарда долара годишно, че включва гигантска армия от миньори, превозвачи, частни охранителни фирми, ателиета за обработка, застрахователни агенти, продавачи на черно и луксозни бутици. Не си дава сметка, че диамантът тръгва от калта и минава през реки от кръв, преди да стигне до витрината.
Кал, в която работникът прекарва живота си — в нея търси ценния камък, който накрая ще му донесе желаното богатство. Намира много, продава средно за по двайсет долара нещо, което накрая ще струва десет хиляди долара на купувача. Но в крайна сметка е доволен, защото там, където живее, хората изкарват по-малко от петдесет долара годишно, а пет камъка са достатъчни, за да води кратък и щастлив живот, тъй като условията на работа са възможно най-лошите.
Камъните излизат от ръцете му чрез анонимен продавач и веднага биват препратени на партизански отряди в Либерия, Конго и Ангола. На тези места има определен човек, който да отиде на нелегална писта за кацане, обградена от въоръжени до зъби охранители. Каца самолет, от който слиза мъж в костюм, придружен от друг — обикновено по риза и с малко куфарче. Поздравяват се хладно. Мъжът с бодигарда предава малки пакетчета: може би заради някакво суеверие пакетчетата се слагат в носени чорапи.