Оставил е съдбата си в ръцете на Исус. Исус е решил той да продължи мисията си.
Унася се в сън без никакво чувство за вина.
13:55 ч.
Габриела решава да върви бавно към мястото, което й посочиха. Трябва да въведе ред в мислите си, трябва да се успокои. В този момент нейните най-съкровени мечти, както и най-зловещите й кошмари могат да се превърнат в реалност.
Телефонът изписква. Това е съобщение от агентката й: „Честито. Приеми всичко. Целувки.“
Гледа тълпата, която сякаш върви безцелно от единия до другия край на „Ла Кроазет“. Докато тя има цел! Вече не е една от многото авантюристки, дошли в Кан, без да знаят откъде да започнат. Тя има сериозна автобиография, достоен за уважение професионален опит, никога не се е опитвала да побеждава в живота само благодарение на физическите си дадености. Тя има талант! Затова са я избрали да се срещне с известния режисьор. Никой не й е помогнал, не й се е налагало да се облича предизвикателно, дори не й оставиха време да разучи ролята си.
Разбира се, че той ще вземе под внимание всичко това.
Спира, за да хапне — до момента не е яла абсолютно нищо, та щом отпива първата глътка кафе, мислите й сякаш се връщат към действителността.
Защо избраха точно нея?
Всъщност каква е ролята й във филма?
Ами ако когато Гибсън получи видеото, реши, че тя не е точно тази, която търси?
„Успокой се.“
Опитва се да си внуши, че няма какво да губи. „Ти се намираш пред уникален шанс в живота си.“ Няма уникални шансове, животът винаги дава още шансове. Но гласът настоява отново:
„Може. Но колко време ще отнеме? Ти знаеш на колко си години, нали?“
Да, разбира се. На двайсет и пет, възраст, на която актрисите, дори най-пробивните… и така нататък.
Няма нужда да си повтаря това. Плаща сандвича и кафето, отправя се към кея — този път се опитва да контролира своя оптимизъм, като си забранява да нарича хората авантюристи и рецитира наум правилата за позитивно мислене, за които успява да се сети — така избягва да разсъждава над срещата.
„Ако вярваш в победата, и победата ще повярва в теб.“
„Рискувай всичко в името на възможността и се разграничи от всичко, което те ограничава в света на конформизма.“
„Талантът е универсална дарба. Изисква се много смелост, за да го използваш — не се страхувай да бъдеш най-добрият.“
Не й е достатъчно да се съсредоточи върху казаното от големите учители, трябва да помоли за помощ и небесата. Започва да се моли, както прави винаги когато е тъжна. Чувства, че трябва да обещае нещо, и решава след Кан да отиде на поклонение във Ватикана, ако получи ролята.
Ако филмът наистина се реализира.
„Ако има световен успех.“
Не, достатъчно е да участва във филм с Гибсън, тъй като така ще привлече вниманието на други режисьори и продуценти. Ако това се случи, ще направи обещаното поклонение.
Стига на указаното място, гледа морето, отново проверява полученото от агентката съобщение — щом тя вече знае, значи уговорката е наистина сериозна. Но какво означава да приеме всичко? Да спи с режисьора ли? Или с изпълнителя на главната роля?
Никога преди не е правила такова нещо, но сега е готова на всичко. Та в края на краищата кой не мечтае да спи с филмова звезда?
Отново се взира в морето. Можеше да мине през квартирата, за да се преоблече, но е суеверна — щом е стигнала до този кей по дънки и бяла фланелка, трябва да изчака поне до края на деня, за да промени визията си. Отпуска колана си и сяда в поза лотос. Диша бавно и сякаш тялото, сърцето и мислите й се връщат на място.
Вижда как моторницата се приближава. Един мъж изскача и се отправя към нея.
— Габриела Шери?
Тя кимва утвърдително, мъжът я моли да го придружи. Качват се и поемат през море, задръстено с яхти от всякакъв вид и размер. Мъжът не й казва нищо, сякаш е далеч оттам, може би дори си представя какво става в каютите на тези малки кораби и мечтае да е собственик на някой от тях. Габриела се колебае — в главата й има куп въпроси и съмнения. Всяка мила дума би могла да направи от непознатия приятел. Би могъл да й помогне с ценна информация как да се държи в този момент. Но кой е той? Дали има някакво влияние над Гибсън, или е някой от нисшия персонал, който трябва просто да взема непознати актриси и да ги води при шефа си?
По-добре да си мълчи.
Пет минути по-късно спират до огромна яхта, изцяло боядисана в бяло. Успява да прочете името върху предната част на корпуса — Сантяго. Един от моряците спуска стълба и й помага да се качи на борда. Минава през широкия централен салон, където май се стягат за голямо вечерно парти. Отиват в задната част, където има малък басейн, две маси с чадъри, няколко шезлонга. Там вижда Гибсън и Знаменитостта, които се наслаждават на слънцето в ранния следобед!