Финансовите условия вече не са същите. Тъй като е смятал, че работата никога няма да има край, е принудил агента си да държи цената му безкрайно висока. Резултатът — започват да го канят все по-малко, въпреки че сега взема наполовина, за да участва в даден филм. Появяват се първите симптоми на отчаянието в свят, който дотогава е изтъкан само от надеждата да стигне все по-далече, по-високо, по-бързо. Не може да сваля цената час по час.
Когато се появи някакъв договор, трябва да каже, че „ролята много му е харесала и е решил да я изиграе, въпреки че заплащането е несравнимо с онова, което е свикнал да взема“. Продуцентите се преструват, че вярват. Агентът се преструва, че е успял да ги измами, но знае, че неговият „продукт“ трябва да продължава да се появява на фестивали като този, да е вечно зает, вечно любезен, вечно недостижим — каквито трябва да са митовете.
Рекламният агент предлага да го снимат как целува някоя известна актриса — това може да му осигури корица на жълто списание. Вече са влезли в контакт с избраното лице, което също се нуждае от допълнителна реклама. Сега остава само да се уцели подходящият момент на някоя галавечеря тази нощ. Сцената трябва да изглежда непринудена, трябва да са сигурни, че наблизо има фотограф — въпреки че двамата по никакъв начин не бива да „усетят“, че ги следят. По-късно, след като излязат снимките, отново ще се появят на челните страници, отричайки случилото се и твърдейки, че това е нахлуване в личното пространство. Адвокатите им ще заведат дела срещу списанията, а рекламните им агенти ще се постараят да поддържат темата максимално дълго.
В действителност въпреки годините на работа и световна слава той не се намира в много по-различно положение от това на момичето пред него.
Трябва да се отречеш от всичко друго, аз бих очаквал да съм твой единствен, изключителен стандарт.
Гибсън нарушава тишината, която се е възцарила за трийсет секунди в този перфектен сценарий — яхтата, слънцето, ледените напитки, писъците на чайките и бризът, който гони жегата.
— Първо, смятам, че бихте желали да узнаете каква е ролята, тъй като заглавието на филма може да се промени до неговата премиера. Отговорът е следният — вие двамата ще си партнирате.
И посочва Знаменитостта.
— С две думи, една от главните роли. А следващият ви въпрос логично би следвало да бъде: защо аз, а не някоя известна актриса?
— Именно.
— Отговорът е: цената. В случая сценарият, който трябва да режисирам и който ще бъде първият филм, продуциран от Хамид Хюсеин, е с ограничен бюджет. Половината пари ще отидат за реклама, а не за крайния продукт. Следователно ни трябва някоя знаменитост, за да привлече публиката, и някой непознат, който да е евтин, но да получи заслужено признание. Това не се случва само днес. Откакто киноиндустрията започва да диктува световните правила, киностудиите правят все същото, за да поддържат идеята, че славата и парите са синоними. Помня, че когато бях малък, гледах онези огромни къщи в Холивуд и мислех, че актьорите печелят цели състояния.
Измама. Десет-двайсет звезди в света могат честно да кажат, че печелят състояние. Останалите просто живеят показно — къщата е наета от студията, дизайнерите и бижутерите им дават дрехи и бижута назаем, колите са им предоставени за определено време, само и само да ги свързват с лукса. Студията плаща за всичко, което означава блясък и разкош, а актьорите получават малки заплати. Това не се отнася до човека, който седи с нас сега, но във вашия случай ще е точно така.
Знаменитостта не знае дали Гибсън е откровен, дали наистина вярва, че седи срещу един от най-големите актьори в света, или се занася с него. Но няма никакво значение, стига да подпишат договора и продуцентът да не промени мнението си в последния момент, стига сценаристите да успеят да предадат текста в уречения срок, стига бюджетът да се спази стриктно и да тръгне една отлично планирана рекламна кампания. Вече беше виждал как се прекъсват стотици проекти, това беше част от живота. Но след като последното му участие беше минало почти незабелязано от публиката, отчаяно се нуждаеше от завладяващ успех. А Гибсън бе в състояние да го постигне.
— Приемам — казва момичето.
— Вече сме говорили за всичко с вашата агентка. Ще подпишете договор за изключителни права с нас. За първия филм ще печелите по пет хиляди долара на месец в продължение на една година. Ще трябва също да се появявате по приеми, да бъдете представена от нашия отдел за връзки с обществеността, да пътувате, където ви изпратим, да казвате каквото искаме и да не казвате какво мислите. Ясно ли е?