Попита защо, след като шейхът беше проявил такава липса на познания или незаинтересованост в тази област.
— Една френска фирма, която произвежда чанти, смята да се установи тук. Първото, което направиха, бе да потърсят нашите търговци на платове. Обещаха, че ще ги използват за някои свои луксозни стоки.
Върна се в Париж, знаейки, че душата на неговия баща вече е в рая, а паметта му ще пребъде на земята, която толкова беше обичал. Продължи да работи извънредно, правеше скици с мотиви от бита на бедуините и експериментираше с донесените мостри. Щом въпросната френска фирма — позната със своята дързост и добър вкус — беше заинтригувана от нещата в родния му край, новината скоро щеше да стигне до столицата на модата и търсенето щеше да е голямо.
Всичко беше въпрос на време, а новините се разнасяха бързо.
Една сутрин бе повикан от шефа си. За пръв път влизаше в онзи свещен храм, голямото студио на великия моделиер. Остана смаян от бъркотията. Навсякъде имаше вестници, хартии, натрупани върху старинна маса, огромно количество лични снимки с различни знаменитости, мостри на материи и ваза, пълна с бели пера във всякакъв размер.
— Справяш се чудесно с работата. Прегледах скиците, които оставяш тук на показ, та да ги видят всички. Моля те да си по-предпазлив. Никога не се знае дали някой утре няма да ни напусне и да отнесе хубавите идеи другаде.
На Хамид не му хареса, че е шпиониран. Но запази спокойствие, докато шефът му продължи да говори.
— Защо казвам, че се справяш? Защото идваш от земя, където хората се обличат различно, но ти успяваш да пригодиш това към Запада. Съществува само един голям проблем — тук не можем да намерим този вид тъкани. Освен това в твоите скици има религиозни елементи, а модата е преди всичко облекло за плътта, въпреки че отразява онова, което се опитва да ни каже душата.
Шефът му отиде до купчината със списания в единия ъгъл и бързо, сякаш знаеше наизуст всичко, което се намира там, измъкна няколко, вероятно купени от букинистите — книжарите, които още от времето на Наполеон излагаха своите книги на брега на Сена. Разгърна един стар брой на „Пари Мач“ с Кристиан Диор на корицата.
— Кое направи от този човек легенда? Той просто успя да проумее човешката природа. Сред многото революции, които предизвика в модата, една заслужава специално внимание — веднага след Втората световна война, когато цяла Европа на практика нямаше как да се облича заради оскъдицата на платове, той създаде модели, за които трябваше огромно количество плат. По този начин показваше не само хубаво облечена жена, а мечтата, че всичко ще се върне постарому, отново ще има елегантност, изобилие, пищност. Беше атакуван и обиждан заради това, но той знаеше, че е тръгнал по верния път — който винаги е в обратната посока.
Остави броя на „Пари Мач“ точно на мястото, откъдето го беше извадил, и се върна с друго списание.
— А ето я и Коко Шанел. Изоставена в детството от своите родители, бивша кабаретна певица, типът жена, която има всички предпоставки да очаква най-лошото от живота. Но се е възползвала от единствения шанс — богатите любовници — и не след дълго се е превърнала в най-важната жена в сферата на модата по онова време. Какво е направила тя? Освободила е останалите жени от робството на корсета, онзи инструмент за мъчение, който е пристягал торса и е пречел на естествените движения. Сбъркала е само в едно — скрила е миналото си, когато то само е щяло да й помогне да стане още по-легендарна, жената, оцеляла въпреки всичко.
Отново остави списанието на място.
— Ти навярно се питаш: а защо не са направили това по-рано? Никога няма да имаме точен отговор. Разбира се, по всяка вероятност са опитвали — дизайнери, които напълно са забравени от историята, тъй като не са могли да отразят в своите колекции духа на времето си. За да е можело работата на Шанел да получи бъдещия си отзвук, не е бил достатъчен само талантът на създателката или богатите любовници. Трябвало е и обществото да е готово за голямата феминистка революция по същото време.