Но имаше и по-скъпи продукти като театър, правене и разпространение на филми. Тъкмо там невидимите ръце на перачите на пари правеха големите удари.
Савой продължава да чете резюмето за живота на човека, който сега се намира в интензивното отделение. Пропуските попълва с помощта на собственото си въображение.
Актьор, който мечтае да стане голяма знаменитост. Не успява да си намери работа — въпреки че и до днес се е грижил за физиката си, сякаш е голяма звезда, — но опознава добре индустрията. Вече на средна възраст, успява да вземе малко пари от инвеститори и прави един-два филма, които се провалят с гръм и трясък, понеже не могат да бъдат разпространени добре. Въпреки това името му се появява в специализираните рубрики и списания. Става известен като човека, който се е опитал да направи нещо, излизащо от схемата на големите киностудии.
Отчаян е, не знае какво да прави с живота си в този момент, никой не му дава трети шанс, уморил се е да моли за пари хора, които са заинтересовани да инвестират само в сигурни успехи. Един ден се оказва потърсен от група хора, някои разговорливи, други — безмълвни.
Правят му предложение — той ще започне да разпространява филми, като първата му покупка трябва да е нещо реално с шанс да достигне до широката публика. Големите киностудии ще направят високи оферти за продукта, но той не бива да се безпокои — всяка предложена цена ще бъде надхвърлена от новите му приятели. Филмът ще бъде излъчен в много киносалони и ще осигури цяло състояние. Явиц ще спечели нещото, от което най-много се нуждае — репутация. Никой в момента няма да се интересува от живота на онзи отчаян продуцент. Два-три филма по-късно обаче властите ще започнат да питат откъде идват парите, но дотогава вече първата стъпка ще е прикрита поради изтеклия срок за данъчни проверки, който е пет години.
Явиц започва победоносна кариера. Първите филми, които разпространява компанията му, носят печалби, хората, които ги излъчват, започват да вярват в неговия талант да избира онова, което ще е най-успешно на пазара, режисьори и продуценти искат да работят с него. За да поддържа привидното, поема само два-три нискобюджетни филма на половин година. Останалото са продукции с огромни бюджети, първокласни звезди, неподозирани професионалисти, много пари за реклама, финансирана от установени в някой данъчен рай групи. Касовите приходи се депозират в обикновен инвестиционен фонд, извън всякакво подозрение, който притежава „част от акциите“ на филма.
Готово. Мръсните пари се превръщат във великолепно произведение на изкуството, което очевидно не е донесло очакваната печалба, но все пак е осигурило милиони долари и сега те са в ръцете на един от съдружниците в начинанието.
В даден момент някой по-бдителен данъчен инспектор или донос от някоя студия привлича вниманието върху един съвсем простичък факт: как така толкова непознати за пазара продуценти успяват да ползват най-големите знаменитости, най-талантливите режисьори, да харчат цели състояния за реклама и да имат само ЕДИН дистрибутор за филмите си? Отговорът е прост: големите студии се интересуват само от собствените си продукции, а Явиц е герой, той е човекът, който чупи диктатурата на корпорациите гиганти, той е новият мит, Давид, който се бори срещу Голиат, представляващ несправедливата система.
Един данъчен с повече чувство за отговорност решава да продължи нататък въпреки всички разумни обяснения. Започват тайни разследвания. Компаниите, инвестирали в рекордния брой продадени билети, винаги са анонимни дружества със седалище на Бахамите, в Панама, в Сингапур. В този момент някой, внедрен в данъчната служба (винаги има някой вътре), предупреждава, че каналът вече не представлява интерес и трябва да се намери друг дистрибутор за прането на пари.
Явиц се отчайва — свикнал е да живее като милионер и да бъде ухажван като полубог. Отива в Кан, което е чудесно прикритие, за да може да разговаря със своите „спонсори“, без да бъде обезпокояван. Да може да си оправи сметките с тях, да си разменят лично номерата на някои сметки. Не знае, че от доста време го следят, че вкарването му в затвора сега е просто технически въпрос, решен от хора с вратовръзки, работещи в офиси с лошо осветление. Те ще кажат дали да го оставят да продължи още малко, за да съберат още доказателства, или ще приключат всичко веднага.
Ала „спонсорите“ не обичат да поемат излишни рискове. Човекът може да бъде затворен всеки момент, да сключи споразумение със съда и да даде подробности за установената система — което освен имена включва и някои снимки, направени, без да е подозирал.