Има само един начин да се реши този проблем — като се премахне Явиц.
Всичко е ясно и Савой знае с точност как са се развили нещата. Сега трябва да направи неизменното.
Хартия.
Да подготви един доклад, да го предаде на Европол и да остави бюрократите там да издирят престъпниците, тъй като става дума за случай, чрез който може да се издигнат много хора и да напреднат в зациклилите си кариери. Разследванията трябва да дадат резултат. Никой от по-висшестоящите не вярва, че детектив от един френски провинциален град може да направи кой знае какви разкрития (да, понеже Кан въпреки целия блясък и разкош не е нищо повече от едно провинциално градче през останалите триста и петдесет дни в годината).
Подозира, че вината е на един от двамата бодигардове на масата, тъй като близостта е важна, за да може да се вкара отровата. Но няма да споменава това. Ще използва още хартия, за да проучи сервитьорите на събитието, няма да открие нито един свидетел и ще обяви случая за приключен в рамките на неговата юрисдикция — след като е прекарал няколко дни в размяна на факсове и съобщения с отделите, стоящи над неговия.
Ще се върне към двете убийства годишно, към разправиите и глобите. При положение, че е бил толкова близо до нещо с може би международен отзвук. Мечтата му от младежките години — да направи света по-добър, да допринесе за едно по-сигурно и по-справедливо общество, да се издигне, да се бори за пост в Министерството на правосъдието, да осигури на жена си и децата си по-удобен живот, да съдейства да се промени начинът, по който се възприемат служителите на реда, като покаже, че още има честни полицаи — винаги опира до едно и също нещо: Хартията.
16:16 ч.
Терасата към бара на „Мартинес“ е препълнена и Игор е доволен от собствената си прозорливост и умение да планира нещата. Без никога да е бил в този град, си бе запазил маса, защото беше предвидил, че ситуацията ще е точно такава. Поръчва чай и препечен хляб, пали цигара, оглежда се наоколо — ето я картината, която може да се види на всяко шикозно място по света: жени с ботокс или анорексия, обсипани с бижута, дами, седнали пред чаша сок, мъже с по-млади момичета, отегчени двойки, усмихнати девойки с нискокалорични напитки, които се преструват, че са погълнати от разговора със себеподобните си, но всъщност обхождат с очи мястото с надеждата да открият някой интересен обект.
Има едно-единствено изключение — две жени и трима мъже са пръснали разни листове между кутии с бира и тихо спорят, като час по час проверяват числата с помощта на калкулатор. Сякаш са единствените, които наистина са ангажирани с някакъв проект, но и това не е вярно — там всички работят и търсят едно нещо.
Да бъдат забелязани.
Което, ако всичко мине гладко, ще се превърне в Слава. Което, ако всичко мине гладко, ще се превърне във Власт — вълшебството, което превръща човека в недосегаема икона, в полубог, свикнал винаги да задоволяват желанията му, способен да предизвиква завист и ревност, когато минава със своята лимузина с тъмни стъкла или с безумно скъпата си спортна кола — за него вече няма непревземаеми върхове или невъзможни завоевания.
Посетителите на тази тераса вече са преодолели някое и друго препятствие — не са отвън с фотоапаратите си, зад металните заграждения, в очакване някой да излезе от главния вход и да изпълни света им със светлина. Да, вече са стигнали до лобито на хотела, сега липсват само славата и властта, без значение в коя област. Мъжете знаят, че възрастта не е проблем, трябват само точните връзки. Момичетата, които наблюдават терасата като опитни охранители, чувстват, че наближава опасната възраст, когато възможностите да постигнат нещо с хубостта си внезапно ще изчезнат. По-възрастните дами искат да ги уважават и почитат заради интелекта им, но диамантите заслепяват и пречат да бъдат открити техните таланти. Мъжете със съпруги чакат някой да мине и да ги поздрави с „Добър ден!“, та всички да се обърнат към тях и да си помислят: „Този е някой известен.“ Може би дори много прочут, кой знае?
Синдромът на знаменитостта е в състояние да руши кариери, бракове, християнски ценности. Заслепява и умни, и невежи. Големи учени, удостоени с важна награда, зарязват работата си, с която могат да помогнат на човечеството, и започват да прекарват времето си по конференции, подхранващи егото и банковата им сметка. Индианецът от джунглата на Амазония, който неочаквано е осиновен от някой голям певец, решава, че е експлоатиран в мизерията си. Радетелят за справедливост, който работи усилено, за да брани интересите на хората в затруднено положение, решава да се кандидатира за обществен пост, печели изборите и започва да се мисли за недосегаем — докато един ден го хващат в мотел с проститутка, на която е платил с парите на данъкоплатците.