— А каква е разликата? — пита Игор. Той се чувства все по-спокоен, но не престава да се оглежда наоколо.
— Да речем, че сте си купили от търг в Дубай позлатен компютър и сте решили да напишете нова книга на въпросното чудо на техниката. Когато журналистът разбере, ще се обади по телефона и ще попита: „Какъв е вашият златен компютър?“ Ето я сензацията. Истинската информация, която представлява книгата, която пишете, няма никакво значение.
„Дали пък до Ева нещата не достигат като сензация, а не като информация?“ Никога не се е замислял за това.
— Продължете.
— Времето минава. По-точно минават седем-осем години. Внезапно поканите за филми секват. Мероприятията и парите от реклама стават все по-малко. Агентът сякаш е по-зает отпреди — не отговаря така редовно на обажданията. Голямата звезда започва да се бунтува — как е възможно да постъпват така с нея, популярния секс символ, най-голямата икона на блясъка? Първо обвинява агента, който я представлява, и казва, че ще го смени. За своя изненада установява, че той няма нищо против. Напротив, моли я да подпише документ, че докато са работили заедно, всичко е вървяло добре, желае й успех и… край на отношенията им.
Морийн обхожда с очи мястото, за да види дали наоколо няма някой пример за това. Хора, които все още са известни, но които напълно са изчезнали от хоризонта и сега отчаяно търсят нови възможности. Все още се държат като звезди, все още изглеждат както преди, но сърцето им е изпълнено с горчивина, кожата с ботокс и невидими белези от пластични операции. Вижда ботокс, вижда пластични операции, но нито една знаменитост от миналото десетилетие не е там. Може би вече дори не разполагаха с пари да дойдат на един фестивал като този. Може би в момента водеха балове някъде из провинцията или промоции на шоколадови изделия и бира, държаха се, сякаш все още са такива, каквито са били преди време, но знаеха, че вече не са.
— Споменахте два вида хора.
— Да. Втората група актриси среща точно същите проблеми. С една-единствена разлика — гласът й отново звучи по-силно, тъй като сега момичетата от съседната маса са видимо заинтригувани от нея. — Те знаят, че хубостта е преходна. Не ги виждат чак толкова по рекламите и кориците на списанията, защото са заети да се усъвършенстват в изкуството. Продължават да учат, създават връзки, които ще им бъдат важни за бъдещето, дават своето име и своята външност на определени продукти — но не като модели, а като съдружници. Печелят по-малко, то се знае. Но печелят през остатъка на живота си.
Тогава се появява някой като мен. Имам хубав сценарий, достатъчно пари и бих искала да участват в моя филм. Те приемат. Имат достатъчно талант да изиграят поверените им роли и са достатъчно умни да знаят, че дори филмът накрая да не се окаже много успешен, поне ще продължат да са на големия екран, ще бъдат видени как работят и в по-зряла възраст и кой знае, може и някой друг продуцент да се поинтересува от тях.
Игор също забелязва, че момичетата следят разговора им.
— Може би ще е по-добре да се поразтъпчем малко — казва тихо. — В този бар не сме насаме. Зная едно по-уединено място, където може да гледаме залеза, красиво е.
Тъкмо това й се иска да чуе в този момент, да я поканят на разходка! И то за да гледат залеза, въпреки че до залеза остава още много време! Не е някоя баналност като „хайде да се качим до стаята ми, защото трябва да си сменя обувките“ и „нищо няма да се случи, обещавам“, но там горе започва все същият разговор, че ето на „аз имам връзки и зная кой точно ти е необходим“, докато се опитва да я сграбчи, за да я целуне.
Честно казано, няма нищо против да бъде целуната от този човек, който й се струва очарователен и за когото не знае абсолютно нищо. Но елегантният начин, по който я печели, е нещо запомнящо се.
Стават, на излизане той моли да запишат сметката на номера на стаята му (значи е отседнал в „Мартинес“!). Когато стигат до „Ла Кроазет“, той предлага да свият наляво.
— Натам е по-уединено. Освен това предполагам, че и гледката ще е по-хубава, защото ще виждаме залеза над хълмовете.
— Игор, кой сте вие?
— Добър въпрос — отвръща. — Аз също бих искал да науча отговора.
Още един негов плюс. Не започва да й обяснява колко е богат, умен, способен да направи това и онова. Просто иска да погледат заедно залеза, и толкова. Вървят мълчаливо до края на плажа и по пътя срещат всякакви хора — възрастни двойки, които сякаш живеят в друг свят и са напълно безразлични към Фестивала, младежи, които карат кънки, с тесни дрехи и слушалки на ушите. Виждат амбулантни търговци, които са разположили стоката си върху килимчета с върви по краищата, та още с появата на някой данъчен да могат да превърнат „витрината“ в торба, която да отнесат до по-отдалечено от полицията място. Дори някакъв участък е заграден с полицейска лента, незнайно защо, в края на краищата в него има просто една пейка. Забелязва, че кавалерът й поглежда два-три пъти назад, сякаш чака някого. Но може би е видял познат.