Тръгват по един кей, където яхтите леко закриват гледката откъм плажа, намират си уединено място. Сядат на удобна пейка с облегалка. Съвсем сами са — никой не идва насам, защото тук не се случва абсолютно нищо. В отлично настроение е.
— Каква гледка! Знаете ли защо Господ е решил да си почива на седмия ден?
Игор не разбира въпроса, но тя продължава:
— Защото на шестия ден, преди да довърши работата си и да създаде съвършен свят за хората, група продуценти от Холивуд дошли при него: „Не се притеснявай за останалото! Ние ще се заемем със залеза с техниколор, имаме специални ефекти за бурите, перфектно осветление и техника за звука, с помощта, на която винаги когато човек слуша вълните, ще си мисли, че морето е истинско!“
Смее се сама. Мъжът до нея вече е със сериозно изражение.
— Питахте ме кой съм — казва той.
— Не зная кой сте, но виждам, че добре познавате града. И мога да кажа, че срещата ми с вас е благословия. В един-едничък ден изживях надеждата, отчаянието, самотата и удоволствието от компанията ви. Много емоции накуп.
Той вади някакъв предмет от джоба си — прилича на дървена тръбичка, не повече от петнайсет сантиметра дълга.
— Светът е опасен — казва. — Няма значение къде се намирате, винаги рискувате да попаднете на хора, които нямат никакви скрупули да ви нападнат, погубят, убият. И никой, абсолютно никой, не се учи да се защитава. Всички сме в ръцете на по-силните.
— Така е. Следователно тази дървена тръбичка трябва да е някакъв начин за самозащита.
Той отвива горната част на предмета. С вниманието на майстор, който довършва своя шедьовър, маха капачето — то не е точно капаче, а нещо като глава на огромен пирон. Слънчевите лъчи се отразяват в металната част.
— Няма да ви пуснат на летището, ако това е в ръчния ви багаж — смее се тя.
— Естествено, че не.
Морийн разбира, че е с един любезен, хубав и навярно богат мъж, който в същото време може да я защити от всички опасности. Въпреки че тя не познава статистиката за престъпления в града, добре е да се помисли за всичко.
За това са мъжете — за да мислят за всичко.
— Естествено, за да използвам това, трябва да знам къде точно трябва да нанеса удара. Въпреки че е от стомана, е крехко заради малкия си диаметър. Твърде е миниатюрно, за да причини големи поражения. Ако няма точност, няма да има и резултат.
Той вдига острието и го поставя на височината на ухото й. Първата й реакция е на страх, който веднага е заменен от възбуда.
— Това би било идеалното място например. Малко по-нагоре черепът пази от удар. Малко по-надолу се засяга вената на врата и човек може да умре, но ще има време да реагира. Ако е въоръжен, може да ме застреля, тъй като съм прекалено близо.
Острието бавно се спуска по тялото й. Минава над гърдите й и Морийн разбира — той иска да я впечатли и същевременно да я възбуди.
— Не съм предполагала, че някой, който работи в областта на телекомуникациите, може да знае толкова в тая област. Но както чувам, да се убие с това е доста трудно.
Морийн всъщност иска да каже: „Интересно ми е какво разказваш. Ти ме интересуваш. След малко хвани ръката ми, за да можем да наблюдаваме залеза заедно.“
Острието се спуска по гърдите й, ала не се задържа там. Но това беше достатъчно, за да я възбуди. Накрая спира малко по-долу от подмишницата й.
— Тук съм на височината на сърцето. Около него има ребра, те са естествената му защита. Ако се биехме, би било невъзможно да навредя с това малко оръжие. То би се ударило в някое ребро и дори и да проникне в тялото, кървенето от раната няма да е достатъчно, за да отнеме силата на врага. Може дори да не усети удара. Но точно тук ударът е смъртоносен.
Какво правеше тя на това изолирано място с един съвсем непознат човек, който й говори толкова зловещи неща? В този миг усеща нещо като токов удар, който я парализира — ръката е вкарала острието в тялото й. Мисли, че я душат, иска да си поеме въздух, губи съзнание.
Игор я прегръща — както беше направил с първата си жертва. Но този път нагласява тялото така, че то да остане в седнало положение. Слага ръкавици, хваща главата и я накланя напред.