„Привличам лоши вибрации. Зная, че са тук. Трябва да се овладея.“
Не може да прави йога пред момичето с черния костюм и тримата души, които чакат в мълчание. Трябва да пропъди лошите мисли, но откъде се взеха изобщо? Според многото книги, които беше изчела по въпроса, когато смяташе, че не успява заради хорската завист, някоя отхвърлена актриса сега вероятно концентрираше цялата си енергия, за да получи ролята в крайна сметка. Да, тя го усещаше. БЕШЕ ИСТИНА! Единственият изход в момента бе да освободи съзнанието си и да го накара да напусне този коридор, за да потърси нейното Висше Аз, което общуваше с всички сили във Вселената.
Диша дълбоко, усмихва се и си казва наум: „В този миг аз разпръсквам енергията на любовта край себе си, тя е по-силна от силите на мрака, Бог, който живее вътре в мен, поздравява Бога, който живее във всички хора по тая земя, дори и онези, които…“
Чува смях. Вратата на апартамента се отваря и отвътре излизат усмихнати и доволни момчета и момичета, придружени от две прочути актриси, и се насочват към асансьора. Двамата мъже и жената влизат, вземат десетките торби, оставени до вратата, и се присъединяват към групата, която ги чака. Очевидно трябва да са асистенти, шофьори, секретари.
— Ваш ред е — казва момичето с костюма. „Медитацията действа безотказно.“
Усмихва се уверено на рецепционистката, но дъхът й спира — вътрешността на апартамента прилича на пещера със съкровища: всякакви видове очила, закачалки с дрехи, различни модели чанти, бижута, козметика, часовници, обувки, чорапи, електронна техника. Една руса жена, която също държи списък в ръка, а на врата й виси мобилен телефон, идва да я посрещне. Проверява името й.
— Нямаме време за губене. Отиваме направо при онова, което ни трябва.
Отправят се към една от стаите и Габриела вижда още съкровища — лукс, блясък, неща, които е виждала по витрините, но никога не е имала възможност да докосне.
Да, всичко онова чака нея. Трябва да е бърза и да реши какво точно ще облече.
— Може ли да започна от бижутата?
— Няма да избираш нищо. Вече знаем какво иска XX. А утре сутрин ще трябва да ни върнеш роклята.
XX. Хамид Хюсеин. Знаят какво иска за нея!
Минават през стаята. Върху леглото и по мебелите наоколо има още вещи: блузи, купища подправки и аромати, рекламно табло на позната марка за кафе машини с няколко опаковани като подарък машини отстрани. Тръгват по един коридор и най-накрая отварят двойната врата към по-голяма стая. Никога не си е представяла, че в хотелите има такива огромни апартаменти.
— Пристигнахме в храма.
Върху огромната спалня е поставено елегантно бяло табло с емблемата на известната марка за висша мода. Някакъв хермафродит — Габриела наистина не може да определи дали е жена, или мъж — ги чака мълчаливо. Кльощавото същество е с дълги белезникави коси, обръснати вежди, пръстени по ръцете и вериги, увиснали от прилепналия към тялото панталон.
— Съблечи се.
Габриела маха блузата и дънките си, докато се опитва да отгатне пола на странното същество, което в момента се отправя към една закачалка. Сваля червена рокля.
— Махни и сутиена. Ще си личи отдолу.
В стаята има голямо огледало, но е обърнато в друга посока и тя не може да види как й стои роклята.
— Трябва да действаме бързо. Хамид каза, че освен тържеството тя трябва да изкачи стъпалата.
Да изкачи стъпалата! Вълшебният израз!
Роклята не й стои добре. Жената и хермафродитът започват да се изнервят. Жената го кара да донесе още две, още три други рокли, защото тя трябва да застане до Знаменитостта, която вече е готова.
„Да изкача стъпалата“ със Знаменитостта! Дали не сънува?
Решават да й облекат дълга златиста рокля по тялото, с деколте до кръста. Златна верижка на височината на гърдите придържа плата така, че да не се отваря повече, отколкото човешкото въображение може да понесе.
Жената е нервна. Хермафродитът отново излиза и се връща с една шивачка, която прави необходимите корекции по подгъва. Ако можеше да каже нещо в този миг, щеше да е да престанат, защото, когато една дреха се шие върху теб, и твоята съдба се зашива и прекъсва. Но сега не е моментът за суеверия. Сигурно много известни актриси се сблъскват ежедневно с подобни неща, без да им се е случило нищо лошо.
Идва още един човек с огромен куфар. Отива в единия ъгъл на огромната стая и започва да го разопакова. Оказва се нещо като преносимо студио за грим, в което има и огледало с лампички. Хермафродитът е коленичил пред нея като каещата се Мария Магдалена и пробва на крака й обувка след обувка.