— Имаме още три минути. Не може да слезеш така и хората да те гледат. Аз трябва да те придружа до лимузината.
Напрежението се връща. Вече не мисли за лимузината, Знаменитостта, изкачването на стъпалата — сега се страхува. Има нужда да разговаря.
— Какъв е този апартамент? Защо има толкова различни неща?
— Включително сафари в Кения — казва хермафродитът, сочейки към единия ъгъл. Тя не е забелязала рекламния банер на авиокомпания и няколкото пощенски плика върху една маса. — Безплатно, както всичко останало тук, с изключение на дрехите и аксесоарите от Храма.
Кафе машини, електроника, рокли, чанти, часовници, бижута, сафари в Кения.
Всичко напълно безплатно, така ли?
— Зная какво си мислиш — казва хермафродитът с глас, който не е нито мъжки, нито женски, а на някакво извънземно. — Да, безплатно. По-точно, става дума за справедлива замяна, тъй като на този свят нищо не се получава даром. Тази е една от многото „Стаи за подаръци“ в Кан по време на Фестивала. Избраните влизат тук и вземат каквото си харесат. Тези хора ще се разхождат с блузата на А, очилата на Б, ще посрещат други важни хора в дома си, а накрая ще отидат в кухнята и ще направят кафе с новия модел кафе машина. Ще носят своите компютри в чанти, направени от В, ще препоръчват кремовете на Г, които скоро ще се появят на пазара, и ще се чувстват важни, защото притежават нещо изключително, което още не е показано на витрините. Ще отидат на басейн с бижутата на Д, ще ги снимат с колана на Е — нито един от тези продукти още не е на пазара. Когато те стигнат до пазара, Суперкласата вече ще е направила достатъчна пропаганда — не точно защото им харесва, а по простата причина, че никой друг няма достъп до тях. В този момент бедните простосмъртни ще харчат всичките си спестявания, за да купят тези продукти. Няма нищо по-лесно, драга моя. Производителите инвестират в някои мостри, а избраните се превръщат в ходещи реклами. Но не се въодушевявай, ти още не си стигнала дотам.
— А какво общо има с това сафарито в Кения?
— Нима има по-добра реклама от двойка на средна възраст, която се завръща въодушевена от своето „приключение в джунглата“, с апарати, пълни със снимки, и препоръчва горещо изключителната разходка? Всички техни приятели ще пожелаят същото преживяване. Повтарям: няма нищо безплатно на този свят. Всъщност трите минути вече минаха, време е да слезем и да се подготвиш да изкачиш стъпалата.
Долу ги чака един бял майбах. Шофьорът с ръкавици и фуражка отваря вратата. Хермафродитът дава последните си наставления:
— Забрави за филма, не заради него ще изкачиш стъпалата. Когато се качиш горе, поздрави директора на Фестивала и кмета. Щом влезеш във Фестивалния дворец, върви право към тоалетната на първия етаж. Отиди до края на коридора, свий наляво и излез през страничната врата. Там ще те чакат. Знаят как си облечена и ще те отведат за нова сесия грим и прическа, после ще си починеш на терасата. Аз ще съм там и ще те придружа на галавечерята.
— А режисьорът и продуцентите няма ли да се подразнят?
Хермафродитът свива рамене и се връща в хотела със своята странна походка. Ами филмът? Филмът няма никакво значение. Важното е само:
Да изкачи стъпалата!
Ето го местния израз за Червения килим, върховния коридор на славата, по който минават всички знаменитости от света на киното, изкуствата и големия лукс, а после снимките се разпространяват от агенции до всички краища на света и се публикуват в списания от Америка до Ориента и от Севера до Юга.
— Климатикът добре ли е, мадам?
Тя кимва утвърдително към шофьора.
— Ако желаете нещо, има бутилка изстудено шампанско в барчето отляво.
Габриела отваря барчето, взема една кристална чаша, протяга ръце доста напред, далече от роклята, слуша как тапата изскача от бутилката, налива си една чаша и веднага я изпива, отново налива и пак пие. Отвън надничат любопитни глави, които се опитват да отгатнат кой се вози в огромната кола със затъмнени стъкла, минаваща по затвореното платно. След малко тя и Знаменитостта ще са там, заедно, и това ще е началото не само на нова кариера, а и на една невероятно красива, страстна любовна история.
Тя е романтичка и се гордее с това.
Сеща се, че е оставила дрехите и чантата си в стаята за подаръци. Нямаше ключ от апартамента, в който е отседнала. Няма къде да отиде в края на нощта. Всъщност ако някой ден седне да напише книга за живота си, ще й бъде невъзможно да разкаже събитията от този ден — беше се събудила с махмурлук в един апартамент с дрехи и спални чували по пода, без работа и в лошо настроение, а шест часа по-късно се возеше в лимузина, готова да мине по Червения килим пред тълпа от журналисти редом с един от най-желаните мъже на планетата.