Ръцете й треперят. Мисли да пийне още една чаша шампанско, но решава да не поема риска да се появи пияна на стъпалата на славата.
„Отпусни се, Габриела. Не забравяй коя си. Не се оставяй да те замае това, което се случва в момента — бъди реалистка.“
Повтаря си тези думи, без да спира, докато приближават към „Мартинес“. Ала иска или не, никога няма да може отново да стане онази, която е била преди. Няма изход — освен онзи, който й е посочил хермафродитът, а той води към една още по-висока планина.
16:52 ч.
Дори Царят на царете, самият Исус Христос, е трябвало да мине през изпитанието, пред което е изправен Игор сега — изкушението на дявола. Трябва да се вкопчи със зъби и нокти в своята вяра, за да успее да бъде силен в мисията, която му е поверена.
Дяволът го моли да спре, да прости, да захвърли всичко. Дяволът е първокласен професионалист и плаши слабите със страх, с тревога, с чувство за безсилие и отчаяние.
За силните изкушенията му са доста по-сложни — при тях той борави с добрите намерения. Така е постъпил и с Исус, когато го е срещнал в пустинята — подсказал му е да превърне камъните в хляб. Така не само е можел да задоволи собствения си глад, но и глада на всички, които искали да ядат. Ала Исус е постъпил мъдро, както може да се очаква от Сина Божи. Отвърнал, че хората се хранят не само с хляб, но и със словото Божие.
Добри намерения, добродетели, преданост, какво е това? Хората, които са построили концентрационните лагери в Германия, са смятали, че проявяват преданост към своето правителство. Лекарите, убедени, че комунизмът е справедлива система, са поставяли диагноза „психическо разстройство“ на всички интелектуалци, обявили се срещу режима, и те са били заточени в Сибир. Войниците отиват на война, за да убиват в името на идеал, който не разбират, но и те са изпълнени с добри намерения, добродетели и преданост.
Не, не е точно така. Грехът в името на доброто е добродетел, а добродетелта, творяща зло, е грях.
В неговия случай прошката е начинът, който Злият дух е открил, за да всее смут в душата му. Казва: „Ти не си единственият, който минава през това. Много хора са били изоставяни от любимия си човек, но въпреки всичко са успели да превърнат горчивината в щастие. Представи си семействата на хората, които заради теб напускат този свят — те ще са изпълнени с омраза, желание за мъст и горчивина. Така ли смяташ да направиш света по-добър? Това ли искаш да предложиш на жената, която обичаш?“
Ала Игор е по-мъдър от изкушенията, които сега сякаш са обзели душата му — ако устои още малко, онзи глас накрая ще се умори и ще изчезне. Главно защото единият от хората, които изпрати в Рая, все по-настоятелно присъства в живота му — момичето с дебелите вежди му казва, че всичко е наред, че има голяма разлика между това да простиш и това да забравиш. Няма никаква омраза в сърцето му и не прави това, за да си отмъсти на света.
Дяволът упорства, но той трябва да покаже, че е силен, и да си припомни защо е тук.
Влиза в първата пицария, която вижда. Поръчва си една маргарита и нормална кока-кола. По-добре да се нахрани сега, защото после няма да успее — както никога не е успявал — да се навечеря спокойно при толкова хора на масата. Всички се надпреварват да си приказват с него и много обичат да го прекъсват тъкмо когато се кани да опита от вкусното ястие пред себе си.
В нормални случаи винаги има план как да избегне това — обстрелва околните с въпроси, та те да разправят разни скучни неща, докато той се храни спокойно. Но тази вечер не се чувства в настроение да бъде общителен и мил. Ще бъде антипатичен и отчужден. В краен случай може да каже, че не владее езика.
Знае, че в следващите часове Изкушението ще е най-силно и че ще настоява да спре и да се откаже от всичко.
Но той не смята да престава. Неговата цел е да довърши планираната мисия, въпреки че причината, заради която я преследва, е започнала да се променя.
Няма представа дали три смъртни случая, и трите насилствени, са нормална дневна статистика за Кан. Ако е така, полицията няма да заподозре нещо необичайно. Ще продължат със своите бюрократични процедури, а той ще може да си замине на сутринта, както е по план. Не знае и дали вече не е бил идентифициран. Да речем от онази двойка, която сутринта поздрави продавачката, от единия охранител на мъжа, който го оглеждаше, или от очевидеца на убийството на жената.