В бившия Съветски съюз нямало мода. Започнали да научават какво става в останалата част от света едва след падането на Берлинската стена, когато се появили чуждите списания. Тя вече била пораснала и сега правела поживи и по-интересни колажи. Един ден решила да сподели пред семейството си, че нейната истинска мечта е точно тази — да рисува дрехи.
Щом завършила гимназия, родителите й я изпратили в Юридическия факултет. Колкото и да били доволни от извоюваната наскоро свобода, имало някои капиталистически идеи, които щели да разрушат страната, да отдалечат народа от истинското изкуство, да заменят Толстой и Пушкин с разни шпионски книги, да съсипят класическия балет с модерни кълчения. Тяхната единствена дъщеря трябвало бързо да бъде отдалечена от моралния упадък, дошъл с „Кока-кола“ и луксозните коли.
В университета Ева срещнала един хубав, амбициозен младеж, който разсъждавал точно като нея — не можем да продължаваме да мислим, че режимът, при който са живели нашите родители, ще се върне. Той си е отишъл завинаги. Време е да се започне нов живот.
Харесала своя състудент. Започнали да излизат. Видяла, че е интелигентен и способен да постигне много неща в живота. Разбирал я. Да, бил воювал в Афганистан, бил раняван по време на битка, но нищо сериозно. Никога не се оплаквал от миналото и през дългите години, които прекарали заедно, тя не забелязала никакви симптоми на неуравновесеност и травмираност.
Една сутрин младежът й донесъл букет рози. Казал, че напуска университета, за да започне да развива собствен бизнес. Веднага й предложил брак. Тя приела. Въпреки че изпитвала към него само възхищение и симпатия, решила, че любовта ще дойде по време на съжителството. А и той бил единственият, който наистина я разбирал и поощрявал. Ако оставела възможността да й се изплъзне, може би никога повече нямало да намери човек, който да я приеме такава, каквато е.
Оженили се без много формалности и без подкрепата на родителите си. Той взел пари назаем от хора, които тя смятала за опасни, но не могла да направи нищо. Малко по малко компанията, която създал, започнала да расте. След почти четири години заедно тя заявила — умирайки от страх — първото си изискване. Веднага да върне парите на хората, които му били дали заеми и които сякаш не се интересували дали ще им ги върне. Послушал я. По-късно много пъти й благодарил за това.
Годините минавали, случили се неизбежните провали, последвали безсънни нощи. Докато нещата не потръгнали и от този момент нататък грозното пате започнало да се развива както в приказката — превърнало се в красив лебед, на когото всички завиждали.
Ева се оплакала от живота си на домакиня. Вместо да реагира като мъжете на нейните приятелки, за които работата била синоним на липсваща женственост, съпругът й купил магазин на едно от най-желаните места в Москва. Започнала да продава дрехите на прочутите световни дизайнери. Така и не посмяла да поеме риска да продава собствените си модели. Ала работата й имала други предимства — посещавала големите модни къщи, срещала се с интересни хора и така се запознала с Хамид. И до днес не знаела дали го обича — вероятно отговорът бил „не“. Но се чувствала добре с него. Когато той й признал, че не е срещал никоя като нея и й предложил да заживеят заедно, тя си дала сметка, че няма какво да губи. Нямала деца. Мъжът й бил женен за работата си и може би дори нямало да забележи нейното отсъствие.
„Сложих кръст на миналото си — казва Ева на един от записите. — И не съжалявам за решението си. Щях да постъпя по същия начин дори ако Хамид против волята ми не беше купил на мое име красивото имение в Испания. Дори ако Игор, моят бивш съпруг, ми беше предложил половината си състояние. Щях да взема същото решение, защото зная, че повече не бива да се страхувам. Щом един от най-желаните мъже в света иска да е с мен, значи струвам повече, отколкото си мисля.“
На друг запис той забелязва, че неговата любима навярно има доста сериозни психични проблеми.
„Мъжът ми изгуби разсъдъка си. Не зная дали заради войната или заради напрежението от многото работа, но той смята, че може да разчита Божия замисъл. Преди да реша да го напусна, потърсих един психиатър, за да ми помогне да го разбера по-добре, да видя дали мога да спася връзката ни. Не съм влизала в подробности, за да не го изложа, както няма да влизам в подробности и сега. Но смятам, че той е способен да извърши ужасяващи неща, ако реши, че прави добро.