— Господин Хюсеин, кой е най-добрият филм, който гледахте до момента?
— Смятам, че е твърде рано да изказвам мнение — неизменният отговор. — Гледах много интересни неща, но предпочитам да изчакам края на Фестивала.
В действителност не е гледал абсолютно нищо. По-късно ще говори с Гибсън, за да разбере кой „е най-добрият филм за сезона“.
Русото любезно момиче моли репортера да се отдръпне. Пита ги дали ще посетят коктейла, организиран от правителството на Белгия веднага след ревюто. Казва, че ще присъства и един от министрите, който искал да разговаря с него. Хамид приема поканата, тъй като Белгия инвестира цели състояния, за да могат дизайнерите й да бъдат признати в световен мащаб и така да си възвърне част от славата, изгубена с изчезването на колониите в Африка.
— Да, може би ще дойда да пийна чаша шампанско.
— Мисля, че после имаме среща с Гибсън — прекъсва го Ева.
Хамид схваща посланието. Казва, че е забравил за тази уговорка, но ще се свърже с министъра по-късно.
Някои фотографи ги виждат и започват да снимат. В този момент те са единствените хора, интересуващи медиите. По-късно пристигат манекенки, които вече са предизвиквали вълнение и ярост в миналото, които позират и се усмихват, дават автографи на някои зле облечени присъстващи сред публиката и правят всичко възможно да бъдат забелязани с надеждата отново да видят лицата си на страниците на вестниците и списанията. Фотографите се обръщат към тях, знаейки, че правят това само за да изпълнят задължението си и да задоволят издателите — никоя от онези снимки няма да бъде публикувана. Модата е настоящето. Манекенките отпреди три години — с изключение на онези, които все още могат да се появяват на първа страница във вестниците заради внимателно подготвените от техните агенти скандали или заради това, че наистина са успели да се откроят от останалите — се помнят само от хората, които винаги остават зад металните заграждения при входа на хотелите или от жени, които не успяват да следват събитията със скоростта, с която те се променят.
Старите модели, които влизат, са наясно с това („стари модели“ означава навършили двайсет и пет) и ако искат да са тук, то не е, защото мечтаят да се върнат на подиума. Те мислят да си осигурят роля в някой филм или да участват като водещи на предаване в някоя кабелна телевизия.
Кой ли още ще дефилира на ревюто този ден, освен Жасмин — единствената причина той да е тук?
Със сигурност никоя от четирите или петте топ манекенки, защото те правят само каквото си пожелаят, искат безбожни хонорари и нямат никакъв интерес да се появяват в Кан, за да правят престижни чуждите мероприятия. Хамид смята, че ще види две-три от клас А, каквато е Жасмин. Те печелят около хиляда и петстотин евро за работата си този следобед. Затова е необходимо да бъдат харизматични и най-вече да имат бъдеще в индустрията. Още два-три модела от клас Б — професионалистки, които дефилират съвършено, показват подходящ силует, но не са имали късмета да участват в паралелни мероприятия като специални гости на конгломератите на лукса. Ще струват между шестстотин и осемстотин евро. Останалата част от групата ще е съставена от модели клас В. Това са момичета, които току-що са се качили на бясната въртележка на ревютата. Печелят между двеста и триста евро, за да „добият достатъчно опит“.
Хамид знае какво минава през главите на някои момичета от третата група: ще успея. Ще покажа на всички какво мога. Аз ще стана един от най-важните модели на планетата, дори да се наложи да свалям по-стари мъже.
Ала по-старите мъже не са толкова глупави, колкото те си ги представят. Повечето от момичетата са непълнолетни и могат да вкарат мъжете в затвора в повечето страни. Митът е съвсем различен от реалността — никой не е успял да стигне до върха благодарение на своята сексуална щедрост, трябва много повече от това.
Харизма. Късмет. Точният агент. Подходящият момент. А подходящият момент според фирмите, проучващи тенденциите, не е онзи, който току-що влезлите в света на модата момичета си представят. Прочел е последните проучвания и всичко сочи, че на публиката й е омръзнало да гледа разни анорексички с предизвикателни погледи и неопределена възраст. Агенциите, които правят кастинги, търсят нещо, което се намира крайно трудно — момичето от съседния апартамент. Тоест някоя съвсем нормална жена, която да внушава на всички, видели плакатите и списанията, усещането, че „тя е като тях“.
А да се намери изключителна жена, която видимо „да е нормален човек“ е почти непосилна задача.
Минало е времето на манекенките, които служеха само като ходещи закачалки на дизайнерите. Разбира се, доста по-лесно е да се облече някой по-слаб, понеже дрехите стоят по-добре. Минало е времето, когато рекламите на луксозни мъжки стоки се правеха с красиви модели. Това имаше успех по времето на юпитата, в края на осемдесетте години, но днес изобщо не продава. Тъкмо обратното на жената, при мъжа няма определен модел за красота — това, което той търси при закупуване на стока, е нещо, което да го свързва с колегата или с приятелите по чашка.