„Всичко това е сън“, мисли си Оливия. Сеща се, че родителите й трябваше да са тук тази сутрин, но те бяха изработвали сувенири и бижута цяла нощ, тъй като очакваха оживен ден. Преди няколко часа беше правила любов с приятеля си, когото смяташе за мъжа на своя живот, въпреки че той понякога злоупотребяваше с нея. Двамата бяха получили оргазъм едновременно, което отдавна не се бе случвало. След закуската реши да не се къпе, както правеше обикновено, и тръгна насам пълна с енергия, окрилена, доволна от живота.
Не, това не се случва наяве. Трябва да му покаже, че е спокойна.
— Да поговорим. Вие купихте цялата ми стока и аз не станах, за да бягам от вас.
Той дискретно опира дулото на пистолета в гърба й. Възрастната двойка минава, поглежда към двамата и не забелязва нищо. Ето я дъщерята на португалеца. Както винаги се опитва да впечатли мъжете със сключените си вежди и детската си усмивка. Не за пръв път я виждат с непознат, който, ако се съди по дрехите, изглежда богат.
Оливия ги гледа втренчено, сякаш погледът й може да им съобщи нещо. Мъжът до нея казва жизнерадостно:
— Добър ден!
Двойката се отдалечава безмълвно — те нямат навика да разговарят с непознати или да поздравяват амбулантните търговци.
— Да, нека поговорим — нарушава мълчанието руснакът. — Не възнамерявам да предизвиквам хаос. Просто давах пример. Жена ми ще разбере, че съм тук, когато започна да й пращам послания. Няма да направя най-очевидното — да отида и да я потърся. Трябва тя сама да дойде при мен.
Ето един изход.
— Ако желаете, аз мога да й предам каквото имате да й съобщите. Стига да ми кажете в кой хотел е отседнала.
Мъжът се разсмива.
— Вие притежавате порока на всички млади — смятате, че сте по-хитра от останалите хора. В момента, в който се измъкнете оттук, ще отидете право в полицията.
Кръвта й застива. Какво означава това? Че ще останат на тази пейка цял ден? Че той накрая ще я застреля, защото може да го разпознае?
— Казахте, че няма да ме застреляте.
— Обещах, че няма, ако се държите като възрастен човек, който уважава моята интелигентност.
Добре, няма да се държи като дете. Може би трябва да му разкаже нещо за себе си. Кой знае, току-виж, успяла да събуди у него съчувствието, което винаги присъства у лудите. Да обясни, че и тя е изпаднала в подобна ситуация, макар и да не е вярно.
Край тях минава момче, което слуша музика от своя айпод. То дори не си прави труда да погледне встрани.
— Аз живея с мъж, който превръща живота ми в ад, но въпреки това не мога да го напусна.
Очите на Игор се променят.
Оливия вярва, че е намерила начин да се измъкне от капана. „Бъди умна, опитай се да мислиш за жената, която се е омъжила за този човек. И бъди честна.“
— Той ме откъсна от приятелите ми. Ревнува ме, въпреки че може да има, която си пожелае. Критикува всичко, което правя, укорява ме, че нямам амбиции. Държи сметка и на малкото пари, които изкарвам на тази сергия.
Мъжът мълчи и гледа към морето. Улицата се изпълва с хора. Какво би станало, ако тя просто скочи и побегне? Способен ли е да стреля? Дали оръжието е истинско?
Оливия усеща, че думите й са предизвикали интереса му. По-добре да не рискува с някоя лудост, защото си спомня погледа и гласа отпреди малко.
— Не мога обаче да го зарежа. Дори и да се появи най-добрият, най-богатият и щедър човек на планетата, не бих заменила приятеля си с него. Не съм мазохистка, не изпитвам удоволствие от това да ме унижават непрекъснато, но го обичам.
Усеща как дулото на пистолета отново опира в гърба й. Казала е нещо неподходящо.
— Аз не съм като този мръсник, приятеля ви! — сега гласът изразява чиста омраза. — Положил съм много труд, за да постигна всичко, което имам. Работих усърдно, понесох доста удари, но оцелях. Борих се честно, въпреки че понякога ми се налагаше да бъда твърд и непреклонен. Винаги съм бил добър християнин. Имам влиятелни приятели, на които съм засвидетелствал благодарност. С една дума, постъпвах както трябва. Никога не съм съсипвал никого по пътя си. Когато съм имал възможност, съм поощрявал жена си да прави каквото иска, а ето какъв е резултатът — сам съм. Да, убивал съм хора в идиотската война, на която ме изпратиха, но не съм загубил представа за действителността. Не съм травмиран ветеран, който влиза в някой ресторант и изпразва автомата си напосоки. Не съм терорист. Може да съм сметнал, че животът е несправедлив към мен, като ми е отнел най-важното — любовта. Но има и други жени и любовното страдание винаги отминава. Трябва да действам, омръзна ми да съм жаба, която малко по малко се сварява.
— Щом знаете, че има и други жени, и си давате сметка, че болката отминава, защо страдате толкова?