— А защо трябва да обяснявам?
— Защото обстоятелствата го подсказват. А колкото по-рано получат някакъв удовлетворителен отговор, толкова по-добре за нас.
— Питат какво е оръжието на престъплението.
— „Всичко сочи“, че е бил нож, както каза свидетелят.
— Но той не е сигурен.
— Щом дори свидетелят не знае какво е видял, какво друго би могъл да твърдиш ти, освен че „всичко сочи“? Стресни момчето, кажи му, че и неговите думи се записват от журналистите и по-късно може да бъдат използвани срещу него.
Прекъсва. Иначе заместник инспекторът ще започне с неудобните въпроси.
„Всичко сочи“, че е било престъпление от страст, въпреки че жертвата току-що е пристигнала от САЩ. Въпреки че се е настанила в единична хотелска стая. Въпреки че от малкото, което успяха да научат, единствената й уговорка е била за тривиална среща на пазара за филми, намиращ се до Фестивалния дворец. Журналистите нямат достъп до тази информация.
А има и нещо още по-важно, което само той знае — никой друг от неговия екип, никой друг на този свят.
Жертвата беше дошла в болницата. Разговаряха малко и той я изпрати да си върви. Изпрати я на смърт.
Отново пуска сирената, та дано оглушителният й звук пропъди всяко чувство за вина у него. Не, не той беше забил острието в тялото й.
Разбира се, че може да мисли и така: „Жената беше там, в чакалнята, защото има връзка с наркомафията и е искала да разбере дали убийството е било успешно.“ Това се връзва с „логиката“ и ако докладва за случайната си среща на своя началник, ще започнат да разследват в тази посока. Разбира се, дори може да е истина. Та нали е убита по доста изпипан и сложен начин, както и разпространителят от Холивуд. Всичко сочи, че става дума за същата групировка и че двамата имат връзка помежду си.
Кой знае, може пък и да се заблуждава и в града да няма никакъв сериен убиец.
Защото момичето, намерено на пейката със следи от задушаване, извършено от опитни ръце, може предната вечер да е имало контакт с някого от групата, дошъл да се срещне с продуцента. Може, освен сувенирите, които излагаше на улицата, да е продавала и нещо друго — наркотици.
Представя си сцената. Чужденците идват да си уредят сметките. В един от многото барове местният дистрибутор представя един от тях на хубавото момиче с дебели вежди, „което работи с нас“. Накрая се озовават в леглото, но чужденецът е прекалил с пиенето и езикът му се развързва в по-лежерната европейска атмосфера. На другата сутрин веднага се усеща каква грешка е допуснал и вика професионален убиец — всяка подобна банда си има такъв — да реши проблема.
В края на краищата всичко е пределно ясно. Нещата се наместват, без да оставят място за съмнение.
Нещата се наместват толкова ясно, че тъкмо поради тази причина изглеждат безсмислени. Не е възможно един кокаинов картел да реши да си урежда сметките в град, където заради провежданото събитие са се събрали полицаи от цялата страна. Към тях могат да се добавят и частните охранители, и охраната, наета за тържествата, и детективите, които по двайсет и четири часа на ден са ангажирани да наблюдават скъпоценностите, циркулиращи по улиците и салоните.
А ако все пак случаят е такъв, отново ще е добре за кариерата му — уреждането на сметките на мафията привлича толкова прожектори, колкото и присъствието на сериен убиец в града.
Може да се успокои. Каквато и да е истината, ще си спечели славата, която винаги е смятал, че заслужава.
Изключва сирената. За половин час е изминал почти цялото разстояние, пресякъл е една невидима граница, влязъл е в друга държава и вече е на няколко минути път от целта си. Но в главата му се въртят мисли, които теоретично би следвало да са забранени.
Три убийства в един ден. Съчувства на близките на жертвите и се моли заедно с тях, както казват политиците. Съзнава, разбира се, че държавата му плаща, за да поддържа реда, а не да е доволен, когато той е нарушен по толкова жесток начин. По това време заместникът му навярно си блъска главата в стената, разбирайки колко голяма е отговорността при разрешаването на два проблема: да открие престъпника (или престъпниците, тъй като може и да не е убеден в неговата теза) и да се справи с пресата. Всички са много притеснени, полицейските управления в района вече са предупредени, колите получават по компютърната мрежа фоторобот на убиеца. Навярно заслужената почивка на някой политик е прекъсната, понеже началникът на полицията намира проблема за прекалено деликатен и иска да прехвърли отговорността на по-високо ниво.
Политикът няма лесно да падне в капана. Ще каже само да върнат града към нормалното му състояние възможно най-скоро, тъй като „милиони или стотици милиони евро зависят от това“. Не иска да се натоварва, има важни неща за решаване, като например каква марка вино да се сервира вечерта на някоя чуждестранна делегация.