— След тази уговорка Хейс ми разказа някои неща. — продължи адвокатът. — Вечерта на 3-ти януари е бил сам в апартамента си и току-що е включил новините в 9 часа, когато телефонът иззвънял. Вдигнал слушалката и чул мъжки глас: „Пит Хейс? Обажда се един приятел. Преди малко си тръгнах от Моллой. Майк започна да я бие! Чуваш ли ме?“. Хейс казал „да“ и искал да пита още нещо, но мъжът затворил телефона. Тогава Хейс грабнал шапката и палтото си и изтичал навън. Взел такси, отключил входната врата, качил се с асансьора на петия етаж и като видял вратата на Моллой открехната, влязъл. Моллой лежал на пода. Обиколил апартамента. Нямало никой. Върнал се при тялото на Моллой и разбрал, че е мъртъв. На един стол до стената на 15 стъпки от трупа забелязал пистолет. Взел го и го сложил в джоба си. Тогава чул шум в антрето. За миг си помислил да се скрие, но се отказал. Тръгнал към вратата и там се сблъскал с полицая. Всичко това го знам от Хейс; аз съм единственият, който го знае. Бих могъл да издиря таксито, с което е дошъл, но пари откъде. А и всичко може би беше станало както ми беше разказано, с една малка разлика — Моллой да е бил все още жив, когато Хейс го е намерил.
Улф изсумтя.
— Предполагам, че не това ви е убедило в невинността на Хейс.
— Прав сте. Ще стане дума и за това. Бих искал да поясня още нещо. На въпроса ми за ключа, той отговори, че е изпратил мисис Моллой в Новогодишната нощ и е взел нейния ключ, за да й отвори. После е забравил да го върне. Звучи малко вероятно.
— Не мисля, че този факт е от значение.
Тук става въпрос за убийство, а не за кавалерски обноски. Друго нещо?
— Казах на Хейс, че личи отношението му към мисис Моллой и опитите му да я защити. Начинът, по който се отзовава на анонимното обаждане, това, че прибира пистолета и отказът му да разговаря с полицията, потвърждават напълно заключението ми. Тези неща обаче навеждат и на мисълта за известни съмнения у него — съмнения, че, тя може да е убила съпруга си. Хейс не го потвърди, но не го и отхвърли. Що се отнася до мен, аз бях сигурен в последното. Ако, разбира се, самият Хейс не е убил Моллой. Тогава му споменах, че ако се съмнява, може и да не го казва, но при условие, че мисис Моллой е невинна, от него се очаква да се опита да ми помогне. Тя беше чиста; жената и двамата мъже, с които бе ходила на театър, потвърдиха, че е била с тях през цялото време. Показах му вестника с показанията им. Започна да се тресе, вестникът затрепери в ръцете му и непрестанно се молеше да ме благослови бог. Казах, че той има повече нужда от това в момента.
Фреър прочисти гърлото си и отпи голяма глътка вода.
— После отново прочете всичко, вече по-бавно и изражението на лицето му се смени. Разкри ми колко са близки жената и мъжете с мисис Моллой и са готови на всичко за нея; че няма да се поколебаят да излъжат, ако тя за известно време е напуснала представлението. Изведнъж взе решение да спре да „пее“, както каза той, ако обвинението не падне от него, а това било малко възможно… Дори да го признаят за невинен, щяла да бъде заподозряна Моллой, а алибито й поставено под съмнение. В случай, че се окаже фалшиво, тя щяла да се озове на неговото място. Не можах да го оборя.
— Трудно е — съгласи се Улф.
— И все пак бях убеден в невинността му. Почти истеричното му облекчение, когато разбра, че Моллой има алиби, после съмнението и промяната на лицето му като прочете написаното във вестника и опита му да го разтълкува — ако всичко това е лицемерие, мисля, че е време да се разделя с адвокатската си кариера.
— Не мога да кажа нищо, тъй като не съм го видял. — заяви Улф. — Моето убеждение е, че нещата не са така елементарни както изглеждат, но не се опитвам да оспоря вашето. Друго?
— Нищо в полза на обвиняемия. Точно обратното. Трябваше да обещая, че няма да провеждам кръстосан разпит с мисис Моллой и да не се отказвам от защитата. Аз и не исках това. Приех нежеланието му да свидетелства. Ако той е жертва на измама, главното е да се открие мъжът, позвънил му вечерта на 3 януари. Клиентът ми се е мъчил с часове да свърже гласа му с някой познат — дрезгав, гърлен глас, вероятно подправен, но усилията му се оказали напразни. Твърди, че няма такива врагове, които биха искали да видят осъден за убийство и не познава човек, на когото Моллой да пречи. Между другото, Хейс знае много малко за Моллой и аз му вярвам. Истинският убиец е желаел съпругата му за себе си. С един удар е искал да отстрани него и Питър Хейс, но той и тук не се сеща за никого. Мисис Моллой също.