— Не сега — Ори поклати глава. — Може да имам въпроси след разговора с Фреър. Ще ти позвъня.
Улф направи гримаса. С изключение на неотложните разговори, момчетата никога не се обаждат между 9 и 11 сутринта и 4 и 6 следобед, когато е при орхидеите. Въпреки това проклетият телефон пак звъни тъкмо когато се е задълбочил в някоя книга или решава кръстословица. А понякога е зает и в кухнята с Фриц. В такива случаи Улф излиза от кожата си. Тръгна към Кимс.
— Джони, Арчи ще ти даде няколко имена и адреси — на мистър Томас, Л. Ъруин и семейство Джеръм Аркоф. Били са с мисис Моллой на театър онази вечер. Съпругата на Аркоф се е обадила на мисис Моллой да й предложи излишния билет. Това може и да не се окаже важно. Нашият X е чакал сгоден случай и се е възползвал. А може и предварително да е знаел, че мисис Моллой няма да бъде вкъщи вечерта. Трябва да проверим. Хората на Фреър са се опитали да се доберат до нещо, но са действали грубо и глупаво, което личи от рапортите им. Ако само подразбереш, че мисис Моллой е била поканена нарочно, свържи се с мен веднага!
— Кога, сър? — побърза да попита Джони. Улф поклати глава.
— Не се притеснявай! Обаждаш се само ако имаш повод за съмнения.
— Разбира се! Както кажете!
— Това и казах.
Дойде ред на Сол Панзър.
— За теб бях намислил нещо, но то може да почака. Ще се помъчим да разберем защо е бил у Моллой този плик, адресиран до Ричард Рандъл, с квитанцията за наетия сейф преди 3 години. Ако беше обикновена формалност да получим сведения от такава компания за техен клиент, не бих те занимавал с това, но съм сигурен, че не е лесна работа. Въпроси?
— По — скоро една идея — предложи Сол. — Арчи може да се обади на Лон Коен от „Газет“ за едно качествено копие от снимка на Моллой. Ще свърши по-добра работа от тази във вестника.
Останалите се спогледаха. Всички ги биваше, но много исках да разбера за себе си дали са усетили това, което Сол веднага надуши — че Моллой е Ричард Рандъл. Излишно беше да ги питам. Щяха да кажат „ДА“.
— Ще се обадим на Лон — отговори Улф. — Нещо друго?
— Не, няма, сър.
Улф се приближи до мен.
— Арчи, ти чете съдебната преписка, която Фреър донесе. Видя данните за мис Дилиа Брандт, последната секретарка на Моллой. Знаеш къде можеш да я намериш.
— Естествено.
— Срещни се с нея. Ако там има нещо, което може да ни послужи, вземи го. Тъй като работиш за мисис Моллой, сигурно ще се наложи да поискаш и нейното съгласие. Действай!
Всеки от присъстващите го прие по свой начин с характерната си усмивка — кой по-сдържано, кой по-силно изразено.
VIII
В 7. 30 Улф ме чакаше за вечеря както обикновено. Седнах, но не хапнах почти нищо. Имах среща във Вилидж и трябваше да побързам. Да издържиш наравно с Улф от мидите до сиренето, значи да останеш на масата час и половина.
Уреждането на срещата с Дилиа Брандт се оказа много лесно. Веднага се свързахме по телефона. Представих се и казах, че един клиент ме моли да събера информация за Майкъл М. Моллой, покойния й работодател. Ставаше въпрос за статия в едно списание, която ще излезе от нейно име, а моят клиент ще я напише — нещо като съавторство. След няколко въпроса тя се съгласи и обеща да ме чака у тях в 8,30 часа. Набързо приключих с печената патица и оставих Улф да се справи сам със салатата.
Къщата на Арбър стрийт — 43 се нуждаеше неотложно от ремонт — искаше малко боя отвън и поне един от онези непретенциозни асансьори вместо тясното, опушено дървено стълбище вътре. На втория етаж не ме чакаше никой. Огледах се за звънец, но не видях и почуках леко на вратата. Трябваше да се въоръжа с търпение докато ми отворят, а може би жилището на мис Брандт бе много голямо. Накрая тя се появи. Представете си изненадата ми, когато бях въведен направо в стаята.
— Казвам се Гудуин. Говорихме по телефона.
— О, да, разбира се! — каза — Съвсем ви забравих!
Това, в което влязохме, беше огромен хамбар; трябва добре да го познаваш, за да можеш да се ориентираш в него. Един господ знае защо точно в средата се мъдреше табуретка, когато мисис Брандт няма пиано. Използвах я да си сложа палтото и шапката отгоре. Домакинята се насочи към дивана и ме покани да седна до нея. Не видях наблизо стол; наложи се да седна на самия ръб, за да бъда с лице към нея.
— Наистина бях забравила — извини се тя. — Съвсем съм разсеяна. — И показа с вълнообразно движение на ръката какво става в главата й.
Беше млада, добре сложена и по облеклото й личеше, че се поддържа. Имаше гладка кожа, светлокафяви очи и хубава кестенява коса. Само дето трудно й се отдаваше да се съсредоточи.