— А имената и адресите?
— Очаквах да ме попиташ. Не можа да си спомни. Предполага, че цифрите са някакви суми пари, но не е сигурно.
— Не си научил кой знае какво.
— Другото е също толкова незначително, но е станало неотдавна. Между Коледа и Нова година Моллой й предложил да отидат до Южна Америка. Пътуването било свързано с някакъв бизнес и се нуждаел от секретарка, Пропуснах да спомена, че Моллой си е позволявал някои волности с нея въпреки нейното несъгласие. Идеята за една разходка не била лоша, но Брандт си знаела какво я очаква там и поискала малко време да помисли. Не е имал възможност да я изчаква, защото е бързал. Предупреждава я, че това пътуване е поверително и я накарва да обещае, че с никого няма да споделя за него. Отлагала е отговора до 3 януари, когато той бива убит. Ако питаш мен, мисля, че се е съгласила. Не умее да лъже добре. А и мозъкът й непрестанно се рее някъде…
— Къде се рее?
— Без определена посока. — Показах с вълнообразно движение на ръката. — Иначе е забавна.
— Не се и съмнявам. — Улф погледна стенния часовник. Минаваше полунощ. — Къде работи тази мис Брандт?
— В една търговска фирма. Сегашната й длъжност няма нищо общо с това, което е вършила преди.
— Така значи… — Избута стола назад, прозя се и стана. — Джони трябваше да се обади. Дявол да го вземе, непрекъснато трябва да го хвали човек.
— Някакви указания за утре?
— Нищо особено. Оставаш тук на разположение. Лека нощ!
Тръгна към асансьора, а аз поех по стълби те. Докато се приготвях за лягане, се настроих да сънувам Зелма Моллой. Виждах я на един висок прозорец в горяща сграда, разтреперана и уплашена до смърт от мисълта, че трябва да скочи. В този момент си представих как протягам към нея ръце и тя поли та надолу към обятията ми лека като прашинка. Изведнъж се дадох сметка колко е важно да е лека, но това мое почти професионално хрумване не попречи на решимостта ми да я спася. В края на краищата за каква отговорност може да се мисли в един обикновен сън… Не се получи нищо. Спал съм непробудно до сутринта. Като станах, нямаше и следа от намерението ми да сънувам. Обикновено сутрин не помня, нищо докато не си взема душ и не се избръсна. Обличам се и тръгвам машинално към кухнята. След портокаловия сок започва проясняването, а като изпия чаша кафе, всичко идва на място то си. Добре, че Улф закусва горе и после се качва направо при орхидеите. Дори една среща преди закуска помежду ни би означавала край на съвместното ни съжителство — нямаше да се изтърпим и един ден.
Четвъртъкът ме умори много. Със сутрешната поща пристигнаха куп писма във връзка с обявата и трябваше да подготвя отговорите. Обади се Херълд от Омаха. Съпругата му не го оставяла на мира. Успокоих го, че няколко души работят здраво по неговия случай и скоро ще го информираме докъде сме стигнали. Фред Дъркин се отби да каже, че от петте места с телефон около Моллой никой не се сеща да са се обаждали около 9 часа вечерта на 3 януари. Продавачът на газирани напитки в смесения магазин на ъгъла точно тогава бе заминал за Ню Джърси и Фред искаше да знае дали да го търси. Казах „да“ и му пожелах успех. Ори се обади от кантората на Фреър да пита дали мисис Моллой е наела адвокат. Обясних му, че Улф днес ще разговаря с нея за това. Лон Коен от „Газет“ ми поднесе най-неочаквано една „загадка“, както я нарече.
— Слушай внимателно! — започна той. — Във вторник Арчи Гудуин ми съобщава, че двамата с Нироу Улф нямат нищо общо с процеса „Питър Хейс“ и следователно П. Х. от обявата на Улф е съвсем друго лице. В сряда вечерта, обаче, получавам бележка от Гудуин, в която ме моли да дам на приносителя на същата — Сол Панзър, едно по-ясно копие от снимка на Майкъл М. Моллой. Питам се, има ли разлика между Арчи Гудуин и едно фалшиво ченге?
Не беше виновен, а и не биваше сега да му казвам как стоят нещата. Отговорих, че бележката е явно някакъв фалшификат и обещах подробна информация за вестника му при първа възможност.
Зелма Моллой дойде точно в 11 часа. Помогнах й да съблече палтото си в сиво приглушено каре и тъкмо отидох да го закача, когато изтрополя асансьорът. Улф слизаше. Спря се като я видя, и наведе почти незабележимо глава за поздрав. Представих му я. Придружих гостенката до червеното кресло. Улф я премери с поглед, като се опитваше да не изглежда намръщен. Познавам го много добре и ми е много ясно състоянието му, когато трябва да се напряга. При него един ден разпит и то с жена е почти кошмар. Очаквах да каже точно това, което каза.
— Арчи, мисис Моллой не ме познава, а с теб е разговаряла вече. Не е ли по-добре да продължите заедно, като изложиш пред нея как стоят нещата във връзка с имуществото на съпруга й?