— Като че ли се досещам — погледна към мен. — Вчера споменах на Гудуин за синята хартийка в плика с билета за хокейния мач. — Отговорих й, че е на прав път. — И вече успяхте да откриете, че съпругът ми е бил Ричард Рандъл?
— Да, мисис Моллой — каза Улф. — Това променя нещата. Много бързо трябва да се изясни какво е съдържанието на сейфа. За тази цел Рандъл си остава Моллой за външния свят. Налага се вие да получите право на достъп до сейфа. По него ще има отпечатъци от пръстите на собственика и проби могат да се вземат веднага — това едно. За второто трябва повече време. Мисис, вие казахте, че не искате да се занимавате с имуществото на съпруга си. Напълно ви разбирам и оправдавам. При вас чувствата надделяват над разума, но в момента това не е от полза за никого. За да разберем какво има в сейфа, имаме нужда от вашата помощ. Като вдовица на убития, ваше право е да се разпореждате с имуществото му. Понякога получаването на правомощия е бавна и дълго процедура, но ако… Как да разбирам жеста ви?
— Казах ви вече. Не искам да се занимавам с това!
Почувствах как у Нироу се надига някакъв растящ гняв, а погледът му беше почти свиреп.
— Арчи, как да разбираме мисис Моллой? С моя помощ успяхме да овладеем положението.
— Мисис Моллой, срещу вас седи един почти гениален мъж, но и той има своите слабости. Една от тях е да подклажда у мен самочувствието, че красивите жени не умеят да ми отказват. Това е твърде практично. Когато му откажат, той просто знае кой ще свърши работата вместо него. Не мога да се преборя с тази негова слабост, а и той едва ли го очаква от мен. Току-що го чухте да казва, че чувствата замъгляват разума. Какъв смисъл има да спорите? Искам да ви задам един въпрос! — Тя кимна с глава. — Представете си, че не се стигне до обжалване на присъдата и Питър Хейс свърши на електрическия стол. Ако по-късно отварянето на сейфа доведе до доказателства, че друг е извършил убийството, как ще се чувствате вие?
Отново прехапа устни.
— Не е честно да ми задавате такива въпроси!
— Защо не? Това са само предположения. Този сейф може и да е празен, вие просто знаете, че не съществуват доказателства за невинността на Хейс, защото той е убиецът. Това обяснява вашето нежелание да ни помогнете.
— Не е вярно! Чувате ли? Не е вярно! Наведе глава и покри лицето си с ръце.
Улф ме гледаше сърдито. По време на разпит му се случва понякога да напусне стаята, но когато пред него е жена в такова състояние е готов направо да избяга. Направих му знак с глава. Бях убеден, че Зелма Моллой няма да се подлъже така лесно. Оказах се прав. Тя вдигна глава, погледна ме в очите и каза спокойно:
— Мистър Гудуин, вчера направих за вас каквото можах, а и днес съм тук; но не мога да претендирам за права като вдовица на Моллой, тъй като от две години насам се разкайвам горчиво, че съм била негова съпруга. Не виждате ли къде е абсурдът? Трябва да има друг начин, не може да няма. Не е ли възможно аз да помоля някого да се разпорежда с имуществото на Моллой и той да получи съответните правомощия?
— Мисля, че това са правни въпроси.
— Арчи, обади се на Паркър! — отсече Улф. Набрах номера, зная го наизуст. Паркър непрекъснато ни правеше справки по правни въпроси. Междувременно Сол попита Улф дали да тръгва. Беше помолен да изчака още малко; можеше да потрябва. Възхитих се на самообладанието, което Улф запази през време на разговора с Паркьр. Страшно много му се искаше да сподели с него положението, в което се намирахме, подложени на капризите и своенравието на една жена, но в нейно присъствие това беше неуместно и нежелателно. С няколко думи му обясни, че вдовицата отказва да предяви правата си на съпруга на убития Моллой. Затвори телефона и се обърна към нея:
— Паркър смята, че е доста сложно и го помолихме да дойде тук. Твърди, че нещата могат да се ускорят, ако вие предложите някого по ваш избор.
Тя се замисли, като гледаше ту към мен, ту към него.
— Как да ви кажа? Може ли с това да се заеме мистър Гудуин?
— Уважаема госпожо, — каза Улф почти вбесен — разсъждавайте трезво! Познавате Гудуин от вчера. Той е частен детектив и е крайно неподходящ като такъв. Изберете човек, на когото можете напълно да се доверите! Какво ще кажете за Томас Ъруин?
— Не мисля, че бих се обърнала към него. Няма да се хареса на жена му. Защо да не помоля Пат Дегън?
— Кой е Пат?
— Патрик А. Дегън е човек с положение. Кантората му е недалеч от тук, на 39-та улица. Мога да му се обадя веднага.
— Откога го познавате?
— Откакто съм омъжена. Беше приятел на съпруга ми, но винаги… искам да кажа, че е по-скоро мой приятел. Да му се обадя ли? Какво трябва да му кажа?