Не бих казал, че това е в стила на Паркър, но се раздвижи. Тръгна към входната врата и излезе от кантората.
Тонът на Улф накара и Дегън да се намеси. Неговият въпрос беше малко неочакван.
— Давате ли си сметка какво говорите, мистър Улф?
— Да, сър. Защо? Имате ли нещо против?
— Не става дума за това. Вие сте доста възбуден в момента и се съмнявам дали ясно съзнавате какво обещахте на мисис Моллой. Не са ли това напразни надежди в случай, че не успеете да докажете невинността на Питър Хейс? Позволявам си да ви попитам в качеството си на неин стар приятел.
— Възможно е да сте прав. Приемете го като една малка хитрост, насочена против мен. Поемайки ангажимент към мисис Моллой — пред свидетели, аз се задължавам да докажа твърдението си с цялата своя отговорност и авторитет. В случай, че не успеем, и двамата ще го преживеем еднакво тежко.
— Не трябваше да го казвате по този на чин! — Дегън сложи ръка на рамото й. — Зелма, много ще се радвам, ако излезе прав. Знам колко ти е тежко. Мога ли да направя още не що за теб?
Мисис Моллой кимна отрицателно с глава и аз отидох да го изпратя до вратата. Като се върнах, Сол беше седнал по-близо до Улф, който обясняваше нещо на мисис Моллой.
— Ще отговоря на въпроса ви, само при едно условие — да не се доверявате на никого.
— Никой не трябва да подозира какво замислям. Освен Дегън, имам сериозно основание да подозирам и други ваши приятели. Готови ли сте да изпълните условието ми?
— Приемам всичко, което е в полза на разследването — заяви тя категорично. — Попитах само какво е трябвало да свърши Джон Кимс.
— Ще ви кажа, може би ще ми помогнете. Преди това искам да ми обещаете пълна секретност!
— Можете да разчитате на мен!
Без да я изпуска от погледа си, потри нос с ръка. Отново бе изправен пред един стар, неразрешим проблем — малко мъже си държат езика зад зъбите, а сред жените изобщо няма такива. В този момент Улф имаше нужда от факти и прецени, че трябва да рискува.
— Кимс тръгна към 7 часа снощи със задачата да издири тези, с които сте ходили на театър вечерта на 3 януари, за да разберем… Но какво ви е, мисис Моллой?
Беше отворил уста от изненада.
— Остава да кажете, че подозирате и мен! Да, вие почти го казахте преди малко.
— Стига глупости! Алибито ви не ме интересува. Кимс трябваше да научи как стоят нещата с излишния билет за театър. Той е бил поводът да излезете онази вечер. Някой е трябвало да осигури отсъствието ви от апартамента, за да бъде спокоен, че съпругът ви е сам. Кимс получи имената и адресите на мистър Ъруин и семейство Аркоф. Трябваше веднага да ми докладва, ако поканата за театър е била нагласена. Не успя, но сигурно е попаднал на много сериозна улика. Страхът от разкриването й е накарал убиецът на Кимс да открадне колата, с която го е блъснал.
— Но тогава… — Тя отхвърли мисълта с отривисто движение на главата си, — Не мога да повярвам! Сигурно Кимс го е видял!
— Не знам. Не успя да се обади. Мисис Моллой, разкажете ми какво точно се случи вечерта на 3 януари!
— Мисис Аркоф ми се обади по телефона в 7,30 часа. Вече го казах на процеса.
— Знам, но искам да го чуя от вас. Какво ви каза тя?
— Каза ми, че заедно със съпруга си са по канили Том и Фани Ъруин на вечеря и на театър. Двамата са били вече в ресторанта, когато Том им позвънил да каже, че Фани ос тава вкъщи, защото има главоболие. Уговарят се да се срещнат направо във фоайето театъра. Тогава Рита Аркоф покани мен и аз се съгласих да отида с тях.
— Ходихте ли в ресторанта?
— Не, нямаше време. Трябваше да се облека. Срещнахме се в театъра.
— Колко беше часът?
— 8,30.
— Те бяха ли вече там?
— Да — Рита и Джери. Почакахме малко Том заедно. После двете с Рита решихме да влезем, а Джери остана във фоайето до идва нето на Том. Рита му каза да остави билета на Том на касата. Джери й възрази, че имат уговорка да се чакат. Рита и аз не искахме да пропуснем началото и побързахме. Играеше се „Чучулигата“ с Джули Харис.
— Скоро ли дойдоха двамата мъже?
— Доста време мина. Появиха се почти в края на първото действие.
— Кога свърши то?
— Не зная. Стори ми се много дълго.
— Арчи, нали си гледал пиесата?
— Да, сър. Първото действие свършва към 9,45 или 9,40.
— Ти, Сол гледа ли „Чучулигата“?