— Как си със зрението? — попитах.
— Ами добре. Защо?
— Защото той е пред теб. А пред мен кой е?
— О, един хитрец…
Започнахме лошо, но скоро се разбра, че аз съм хитрецът, а не той. Името му беше Уилям Лесър, приятел на Дилиа Брандт. Поканих го да влезе в кантората. Не пожела да седне.
— Снощи си посетил мис Брандт — каза предизвикателно, за да се измъкне от неловкото положение.
— Точно така — признах.
— По повод на някаква статия за Моллой.
— Правилно си информиран.
— Искам да зная какво ти каза Дилиа за връзката си с Моллой. Извъртях стола и седнах.
— Само че ще седна, защото историята е доста дълга. И освен това искам…
— Спомена ли ти за мен?
— Като че ли не, но първо трябва да знам какъв си й. Не ми приличаш на детектив. Брат ли си на мис Брандт, или неин чичо? А може да си адвокат на госпожицата?
Приближи юмруците си плътно до бедрата.
— Ако бях неин брат, нямаше да се казвам Лесър. Приятели сме. Ще се женя за нея.
Повдигнах вежди.
— Тук вече си сбъркал. Бракът се гради върху взаимно доверие, както съм чувал да казват, и най-малко аз ще седна да ти разправям за бъдещата ти съпруга. Защо не питаш нея?
— Вече я питах.
— Значи така. Можеш да седнеш. Кога ще се жените?
Огледа стола, като че очакваше на него да види нещо остро и седна.
— Имам чувството, че не разбираш за какво съм дошъл. Тя знае за моето посещение при теб. Ние си вярваме. Става въпрос за статията. Интересува ме какво ще пишете нея за съпругата ми и този Моллой.
— И с право, само че тя още не ти е съпруга. Кога ще бъде сватбата?
— Веднага. Днес получихме разрешението за брак и ще се оженим другата седмица.
— Поздравявам те! Ти си щастливец, Ле сър. Откога я познаваш?
— Има малко повече от година. Питах те нещо и държа да получа отговор.
— Не възразявам, — Кръстосах крака и се облегнах назад, — Мисля, че ще те успокои фактът, че никое списание не би публикувало материал, с който мис Брандт и ти не сте съгласни, нарича се ненамеса в личния живот на хората. Това е идея! Статията ще стане много по-интересна, ако има и истинска любов. Знаеш, че най-общо това е разказ за последните десет месеца от живота на убития през погледа на неговата секретарка. Значи през цялото време, докато тя от съжаление излиза с него, сърцето й вече принадлежи на друг. Влюбена е в млад мъж, който иска да се ожени за нея. Ще стане малък шедьовър — с контраста между трагедията на жертвата, обречена на смърт, без да подозира това, и трепета на една нова любов. Разбираш ме, нали?
— Сигурно ще излезе нещо. Какво ти каза тя?
— Не се тревожи! Когато материалът е готов, имате право да промените или да изхвърлите всичко, което не ви харесва. Кога се сгодихте?
— Отдавна беше ясно как ще завърши.
— Преди убийството ли го направихте?
— Не сме сгодени официално. Какво значение има?
— Мисля, че няма. Докато тя прави всичко от съжаление към Моллой, се обрича на другия или се надява това да стане скоро. Виждам го вече готово! Само ако бихме могли да вмъкнем и няколко реда за убиеца! Спокойно можем да го наричаме така, защото той вече е осъден. Жалко, че не познаваш Питър Хейс.
— Не го познавам.
— А чувал ли си, че е бил влюбен в мис Моллой?
— Не. До арестуването му не знаех нищо за Хейс.
— Това не е важно. Предположих, че мис Брандт ти е споменавала за него. Коментирали са с Моллой.
— Тя ли ти каза?
— Не си спомням. Трябва да погледна бележките си, а те не са тук. Какво мислиш за пътуването на Моллой и Брандт до Южна Америка?
— Какво пътуване? — Лесър отново се настрои враждебно. — Не забравяй, че съм тук, за да разбера какво е казала на теб!
— Извинявай! — изказах съжалението си. — Имаш честната ми дума, че нищо няма да бъде отпечатано без твое знание. А за остана лото, не трябва да споделям с никого разговора ни с мис Брандт. Работя за един клиент и записките ми на разговора са само негова собственост.
— Значи няма смисъл да питам.
— Май че така стоят нещата, но…
Той стана и излезе. В гръб изглеждаше още по-хилав. Последвах го след минута — беше облякъл палтото си и вече отваряше врата та. Затръшна я здраво. Като се върнах в кантората, беше 5,35. Дилиа Брандт сигурно се бе прибрала, а може да си е взела един ден за уреждане на разрешението за брак. Позвъних й, но не се обади никой.
Имах нужда да прехвърля в съзнанието си още веднъж разговора с Лесър. При него имаше наченки на мотив и това ми хареса — единственият от заподозрените досега. Не е било трудно да се справи и с Питър Хейс. Само дето не се връзваше с главоболието на Фани Ъруин и оставането й вкъщи, за да бъде поканена на театър Зелма Моллой. Как беше разбрал, че Моллой е сам в апартамента? Струваше си да се намерят отговорите на тези въпроси и поради още един факт — Лесър бързаше да се ожени за Брандт, а съпругата на който и да е обвиняем не може да бъде свидетел по образуваното срещу него дело.