И така нататък… Не изглеждаше много обещаващо. Някаква страст като любов към скачащи животни или мания да стане президент биха помогнали поне малко, но и това липсваше. Ако баща му го познаваше отблизо, в което се съмнявах, то Пол беше едно обикновено момче със скапан късмет и сега едва ли някой можеше да каже какво се е случило с него. Реших, че никак не ми харесва рекламата на лейтенант Мърфи от Бюрото за безследно изчезнали, която беше направил пред мистър Херълд на мен и Сол Панзър. Всеки от полицейското управление в Ню Йорк, като се започне от най-висшия чин и се стигне до най-низшия, би дал една надница с данъците да види Нироу Улф в затруднено положение. Изглежда Мърфи, след като се беше блъскал с този случай цял месец, бе решил да го пробута на Нироу.
Разходих се до кухнята, за да споделя с Фриц, че имаме работа за две години и провалът ни е вързан в кърпа. Фриц се усмихна и поклати отрицателно глава.
— Провал при нас? Това няма да го бъде поне докато Улф и вие двамата сте тук. — Каза го с такава сигурност; после извади от хладилника пластмасова кутия, занесе я на масата и махна капачката.
— Я чакай! — извиках с неодобрение. — Нали ядохме хайвер от херинга на обяд! Същото ли ще вечеряме?
— Скъпи ми Арчи — Държа да спомена, че Фриц ме превъзхождаше само по отношение на храната. — херингата беше само запържена с малко сос с лук и шушан. Тази ще бъде задушена на фурна с пастет от аншуа, мое производство. Тънките парчета сланина за увиване ще наложа с пет вида подправки. После в ястието ще покиснат малко глава лук и други три подправки, които ще извадя. Ще ви бъде сервирано със сметана отгоре. Сезонът на хайвера е кратък и мистър Улф с удоволствие може да яде от него три пъти на ден. Вие пък вървете при Ал на Десето авеню и хапнете шунка с ръжен хляб и зелева салата. — Той потръпна само при мисълта.
Кавгата беше почти готова, но успях да се измъкна от неизгодното положение, в което бях на път да изпадна, тъй като не ми се ходеше в заведението на Ал. Все още спорехме, когато в 6 часа Улф слезе с асансьора от своите любими стаи с цветя. След лекото и безболезнено приключване на дебатите с Фриц го оставих в кухнята и се върнах в кантората.
Улф стоеше до рафтовете с книги и гледаше глобуса, по-закръглен и от самия него. Явно искаше да се увери, че Омаха беше все там в Небраска. Постоя и се запъти към бюрото, заобиколи го и се насади с цялото си туловище в стола, направен по поръчка специално за него. Повдигна глава и огледа килима. 14 на 36 фута, той покриваше цялото празно пространство в средата на пода.
— Април е. — каза Улф. — Доста е замърсен. Трябва да напомня на Фриц да го занесе на почистване и да постели другите.
— Прав си, — съгласих се с него, като го погледнах — но едва ли можем още дълго да говорим за това. Ако искаш да избегнеш темата за Пол Херълд, дай нещо познато, като например въпроса за Близкия изток.
Той изсумтя.
— Не се налага аз да я избягвам. Лейтенант Мърфи е посочил теб и Сол. Свърза ли се със Сол?
— Да, смятаме да се преоблечем като набиращи нови привърженици за Армията на спасението. Той ще започне от Батъри и ще действа на север, а аз от парка Ван Кортланд на юг. Ще се срещнем при Грандс Туум на Коледа, за да споделим какво сме забелязали. После ще продължим в Бруклин. Дай нещо по-добро!
— За жалост, нямам. — въздъхна дълбоко Улф. — Може да се окаже безнадеждно. Има ли този Мърфи някаква причина да се заяжда?
— Защо мислиш, че е нещо конкретно? Той е ченге и това е достатъчно.
— Предполагам, че си прав. — Затвори очи и след миг отново ги отвори.
— Трябваше да откажа. Напълно съм сигурен, че никой в Ню Йорк не познава Пол Херълд под това име. Снимката е единадесет годишна. А как изглежда той сега? Много вероятно е да не желае да бъде открит. Ако съм прав, тези обяви във вестниците само го държат нащрек. Полицията можеше да го намери, а вече е минал цял месец и те… Свържи ме с лейтенант Мърфи!
Отидох до бюрото си и набрах номера. Успях да убедя един сержант, че само Мърфи ще ми свърши работа. Когато след малко се обади глас, направих знак на Улф.
— Лейтенант Мърфи? На телефона е Нироу Улф. Един мъж на име Джеймс Р. Херълд от Омаха, Небраска дойде днес следобед да ме наеме за издирването на сина си Пол. Каза, че вие сте му дали името ми. А, и още нещо, вашето бюро се е занимавало със случая на Пол около един месец. Всичко това е така, нали?