— А, вие ли го изпратихте? — попита Аркоф.
Съпругата му погледна обидено към Зелма.
— Зелма, скъпа, така ли трябваше да постъпиш? Знаеш много добре, че…
— Моля ви! — Улф повдигна към нея длан, а в гласа му прозвуча известна острота. — Не е нужно да давате воля на възмущението си. Нямам злонамерено отношение към нито един от вас. Поканата за театър може да е случайна и убиецът да се е възползвал от това. Ако тя е била предварително замислена, може да не е замесен никой от четирима ви. Кимс трябваше да разбере как стоят нещата, като се срещне с всеки поотделно. В списъка му на първо място беше мисис Аркоф, тъй като тя поканва мисис Моллой по телефона. — Загледа се в Рита. Срещна ли се Кимс с Вас, госпожо?
Опита се да каже нещо, но съпругът й я прекъсна.
— Почакай, Рита! — Забелязах, че и той може да командва. — Какво става тук? Ако вие сте го изпратили, защо не питате него? Имаше ли смисъл всички да идваме тук? А може би не сте го изпратили вие?
Улф кимна с глава. Притвори очи за малко, после отново ги отвори и пак кимна.
— Твърде логично заключение, мистър Аркоф, но в нашия случай погрешно. Аз го изпратих; но той не е в състояние да ни каже нищо, понеже е мъртъв. Докато е вървял по Ривърсайд, малко преди полунощ вчера вечерта, го блъска автомобил и го убива. Възможно е да е злополука, но не ми се вярва да е така. Мисля, че е бил убит нарочно, защото е открил нещо, което е заплашвало сериозно някого. Следователно счетох за необходимо да разпитам веднага тези, с които е разговарял. Вие трябваше да бъдете първата, мисис Аркоф.
Съпругът й отново се намеси.
— Но това е друго — каза на Улф. — В гласа му имаше промяна. — Какво ви кара да сте толкова сигурен, че не е обикновена катастрофа?
Улф поклати отрицателно глава.
— Няма смисъл да обсъждаме това, мистър Аркоф, тъй като полицията също подозира, че не е станало случайно. Един сержант от отдел „Убийства“ ми се обади днес да ме попита дали Кимс е мой човек. Искаше да знае точно задачата му и с кого се е срещнал, отложихме отговора с мистър Гудуин.
— Сержантът се обади по-късно пак — се намесих аз.
— Какво му каза, Арчи?
— Че правим всичко възможно да се доберем до нещо и ще го уведомим веднага, щом попаднем на следа.
Улф отново се обърна към четиримата.
— Исках да говоря първо с вас. Интересува ме дали Кимс е разкрил това, което ви заплашва. А може би съществува и някой друг?
В този момент Фани Ъруин изведнъж заяви:
— При мен нямаше нищо съмнително! — Вече не се държаха с Том за ръце.
— Точно това искам да разбера, мисис. В. полицията чакат от мен вашите имена. Не мога да отлагам повече. Ако ви е по-лесно разкажете всичко на мен или предпочитате да отидете там?
— Боже мой! — изпъшка Том. — Каква ужасна каша!
— И всичко това благодарение на Вас. — Аркоф се нахвърли върху Улф — и вашия Кимс. — Обърна се и към мисис Моллой. — А ти, Зелма, си в дъното на тази бъркотия!
— Остави Зелма на мира! — извика Рита ядосано. — Тя си знае какво преживя и това й стига! — Вече не се цупеше. — Продължавай те, мистър Улф! Хайде да свършваме с всичко най-сетне! Вашият сътрудник дойде у нас. Имахме среща със съпруга ми, за да вечеряме някъде навън. Представи се и каза, че прави разследване по процеса Питър Хейс. Помислих, че иска да провери алибито на Зелма и му казах, че е била с мен през цялото време. Той обаче се интересуваше по-скоро от поканата. Попита ме кога реших да поканя Зелма. Обясних, че това стана в ресторанта след обаждането на Том, щом разбрах за главоболието на Фани. На въпроса му, защо съм предпочела точно Зелма, отговорих, че я харесвам и обичам да бъда в компанията й. Том също предложи да поканим нея и не се наложи да уточнявам защо — вече бях направила избора си. Това е всичко. Закъснявах, а и нямаше какво повече да кажа на Кимс. Всъщност има още нещо. Той попита кога може да се срещне със съпруга ми. От говорих, че ще се върнем около 10 часа.
— Успяха ли да се срещнат?
— Да. Когато се прибрахме вкъщи, малко след 10 часа, той ни чакаше във входа.
Улф погледна въпросително към Аркоф. Джери се поколеба за миг и сви рамене.
— Останахме там. Не го поканих в апартамента, защото трябваше да преглеждам сценарии. Зададе ми същите въпроси като на Рита. Не му казах кой знае какво. Още повече, че не аз, а Рита беше говорила с Том по телефона. Опита се да хитрее с въпроса защо точно Зелма сме поканили, писна ми и го пратих да си гледа работата.