— Беше ли разговарял със семейство Ъруин?
— Мисля, че не.
— После Кимс си тръгна, предполагам.
— Сигурно. Оставихме го долу и взехме асансьора.
— Значи вие със съпругата си се качихте в апартамента.
— Точно така.
— Какво правихте после? Аркоф нервно въздъхна.
— Ако преди половин час знаех, че ще трябва да отговарям къде съм бил по време на убийството, бих се усъмнил, че някой от нас тук не е с всичкия си.
— Реакцията ви не ме изненадва. Много често този въпрос се възприема като неуместен. Та къде бяхте?
— Бях в апартамента и работих над сценариите до полунощ. Съпругата ми беше в другата стая. Отсъствието на единия от нас щеше да се забележи. Бяхме само двамата.
— Звучи убедително, а може да се каже и по друг начин — добре обмислено. Мисис Ъруин, щом Кимс е знаел, че е Ваша идеята за мисис Моллой, предполагам, че се е срещнал с Вас.
Изражението на Том говореше колко му липсва ръката на съпругата му. Понечи да каже нещо, но се спря. Набра смелост и продължи.
— Не бих казал, че ми харесва всичко това. Ако някой трябва да ме разпитва по повод на убийството, предпочитам да отида в полицията.
— Том, прекаляваш! — Фани не издържа. — Мистър Улф няма да те изяде. Поучи се от Рита! Мога ли да разкажа как точно беше, мистър Улф?
— Защо не, ако сте била там, мисис.
— Разбира се, че бях. Какво му беше име то на този ваш сътрудник.
— Джон Джозеф Кимс.
— Точно така. Той дойде в 9 часа, когато ние излизахме. Обещахме на наши приятели да се отбием и може би нямаше да бъдем вече вкъщи, ако не се наложи прислужницата да оправи хастара на мантото ми. Повтори същото както при Рита, за подновяване на процеса срещу Питър Хейс. Със съпруга ми коментираха телефонния разговор в ресторанта.
— Разказът на мистър Ъруин съвпадна ли с този на мисис Аркоф?
— Естествено. Как иначе? С единствената разлика, че аз предложих да поканят Зелма. Имам й доверие. Аз съм доста ревнива. И приятелите ми го знаят. Останах с впечатлението, че Кимс има още въпроси, но трябваше да тръгваме. Мантото ми беше готово, и нямахме какво повече да споделим с него.
— Съпругът ви каза ли му, че идеята за мисис Моллой е Ваша?
— Сигурна съм в това. Нали Том?
— Да.
— После отидохте на гости. До колко часа стояхте у приятелите си?
— Не беше късно, около 11 часа. Оказа се доста скучно, а и съпругът ми беше уморен. Върнахме се и си легнахме. Ние спим в една стая.
Улф направи гримаса, но се усети и бързо я свали от лицето си. Мисълта да спи в една стая с когото и да било го влудява.
— Следователно вие и съпругът ви сте говорили с Кимс само веднъж или се срещнахте пак?
— Но това бе невъзможно!
— А вие, мистър Ъруин?
— Не съм се виждал с него втори път.
— Съпругата ви всичко ли каза, или имате да добавите нещо?
— Така е както го разказа тя. Мога само да ви осведомя, че прислужницата ни не си отива през нощта. Онази нощ също беше в къщи.
— Благодаря ви. Това ще ни помогне, ще го включа в доклада си за полицията. Мисис Ъруин, още една малка подробност, ако позволите. Представете си, че още през деня решавате да не ходите на театър. Бихте могла да споделите между другото с приятелка по телефона, че Зелма ще отиде вместо Вас. Така ли беше?
— Съвсем не. Реших да остана в къщи след като съпругът ми се прибра.
— Тогава изведнъж ви заболя главата.
— Не разбирам какво имате предвид под „изведнъж“. Цял следобед лежах и вземах лекарства. Надявах се да ми мине.
— Често ли страдате от главоболие? Ъруин избухна.
— Какво общо има това с убийството?
— Може и да няма, мистър Ъруин, — призна Улф, — но при липса на улики твърде дребни неща се оказват важни.
— Струва ми се, че нищо няма да излезе — додаде Аркоф. — Защо всъщност сте се насочили към мисис Моллой? Ако някой друг е убил съпруга й, то този човек е познавал Моллой. Просто му се обажда и иска да се срещнат насаме. Моллой го поканва в апартамента, като разбира, че Зелма ще ходи на театър. Възможно е да е било и така.
— Прав сте — съгласи се Улф. — Затова трябва да се изясни точно този момент с по каната на мисис Моллой. И сигурно щяхме да сме приключили досега, ако не бяха уби ли Кимс. Кой и защо го е убил?
— Някакъв идиот или маниак!
— Може. Аз обаче не поддържам тази версия. Вашите разкази дотук ме удовлетворя ват, но дори и да не сте съучастници, с вас не съм свършил, колкото и неприятно да ви звучи. Искам да ми кажете точно какво стана вечерта на 3 януари в театъра. Какво има, Арчи?
— Сър, преди това да приключим с миналата вечер и убийството на Кимс — обърнах се към четиримата, — спомена ли той името Бил Лесър на някой от вас?