Не бяха го чували. Не винаги по реакцията на неочакван въпрос може да се съди за от говора. Някои хора се владеят прекрасно. Ако тези пред мен познаваха Лесър, то те бяха отлични артисти. Гледаха ме в очакване да им кажа кой е. И Улф искаше да знае същото, но не го показа. Продължихме с разпита.
— Доколкото съм информиран, мисис Моллой и мисис Аркоф са заели местата си преди започване на представлението. Един час след това се появяват съпрузите, вече по сетили бара отсреща. Така ли е, мистър Аркоф?
И двамата не обърнаха никакво внимание на думите на Улф. Според тях щом не са убили Моллой, а това беше абсурдно твърдение, нищо друго нямаше значение. Не намираха за необходимо да обсъждат какво са правили на 3 януари. Улф ги заплаши, че ще обясняват в полицията отказа си да сътрудничат при разследването.
Тогава Рита не се стърпя и предупреди съпруга си да престане да спори, защото така само се протакат нещата и става по-лошо. Неочаквано тя отсече сърдито:
— Какво толкова обидно има? Признайте си, че пак прекалихте в бара!
Джери я унищожи с поглед и започна да говори.
— Рита и аз се видяхме със Зелма във фоайето на театъра в 8,30. Дамите влязоха в салона, а аз останах да чакам Том. След няколко минути той дойде и призна, че му се пийва нещо. Каза още, че не си пада по пиеси за Жана д’Арк. Прекосихме улицата и му ударихме по няколко. Върнахме се в края на първо действие.
— Потвърждавате ли казаното, мистър Ъруин?
— Да, напълно.
Улф обобщи с повдигане на ръката си.
— Всичко е толкова просто, господа. Защо беше тази паника? Излезе само една нова интересна подробност — Ъруин не понася пиеси за тази мъжкарана Жана д’Арк. За да разберете какво значи разследване, ще споделя с вас, че сега мога да изпратя десетина от моите хора да обиколят приятелите и познатите на мистър Ъруин, да разберат изказвал ли е някога подобно мнение за Жана д’Арк и пиесите за нея. Съмнявам се обаче, че ще стигна чак до там. Някакви въпроси от ваша страна?
Никой нямаше въпроси. Рита стана и отиде при Зелма. Скоро и Фани направи също то. Мъжете се спряха при тях за малко и се отправиха към входа. Взеха палтата си и за чакаха. Когато всички бяха готови, отворих вратата. На излизане чух Рита да казва, че е поканила Зелма на вечеря, но не й било до това. Рита съчувствено бе приела отказа й.
Върнах се в кантората и заварих Зелма да седи безучастно със свити рамене и клюмна ла глава. Очите й бяха затворени. Улф я по моли да остане за вечеря, както и да пренощува под един покрив с нас. Можеше да му потрябва. Бях сигурен, че причината да я за държи е съвсем конкретна. Паркър спомена за възможността да вземем сейфа до обед на другата сутрин. Щяхме да имаме нужда от Зелма, а Улф по принцип винаги подлага на съмнение точността на жените. Ето защо беше готов да вкара в ход цялото си красноречие, за да му се повярва колко приятна е южната стая — точно над неговата, с чудесно легло и много слънце, за съжаление без отстъпка в цените за нощувка и храна.
Тя стана. Отидох с нея до антрето.
— Безнадеждно е, нали? — Това не беше въпрос. Потупах я професионално по рамото и се помъчих да я убедя, че едва сега започваме.
В кантората Улф ме попита за Лесър. Раз казах му за хилавия младеж и Дилиа Брандт. Очаквах да го познава някой от четиримата. Не се впечатли много. Измърмори, че ще из прати Фред Дъркин да провери.
Изведнъж се сетих за Стебинс, но Улф се беше настроил за вечеря. Освен това имаше нужда да прехвърли разговора си с приятели те на мисис Моллой. Въздъхна дълбоко.
— По дяволите! Никаква следа и никаква вероятност да се появи скоро! Не ми се яде!
Изсумтях и заявих, че това е най-малкото, което би ме разтревожило в момента.
XII
Не се наложи да се обаждам на Пърли.
След вечеря отидохме с кафето в кантората. Фред Дъркин се беше върнал преди нас без новини от театъра и бара отсреща. Радвах се, че имаме най-сетне нещо по-свястно за него — Уилям Лесър. Трябваше да издири къде живее, какво работи и бил ли е свободен в 11,48 в сряда вечерта. Последното не си струваше труда, тъй като двете семейства не го познаваха. Улф надуши някаква дреболия и настоя да се проучи.
След Фред пристигна Ори Кедър. Донесе пакет с най-различни неща от кашоните в апартамента на Моллой — едно през друго по-незначителни. Разтворихме го на бюрото ми и заразглеждахме сякаш съкровище, през цялото време Улф си четеше книгата, извадихме календар с кратка бележка на сряда — 2 януари — „Да се обадя на Б.“, купчина рекламни дипляни от Южна Америка, десетина кибрита от ресторанти, които е посещавал, копия с индиго от писма и други подобни. От писмата най-вълнуващото беше до корпорацията Пиърсън за електроуреди с рекламация на електрическите им самобръсначки.