— Не ми се вярва — казах на Ори. — Сигурно си взел някой друг пакет.
— Честна дума — се закле той. — Никога не съм предполагал, че ще намеря такива боклуци.
— И никакви следи от чекови кочани?
— Нито един!
— Майкъл Моллой си го бива — казах на Улф. — Убиват го изведнъж в разцвета на живота му, както се казва, и в кантората няма едно нещо, с което да се захванеш — дори и телефона на бръснаря му! Абсолютно нищо.
— Не бих казал разцвет на живота.
— Това Няма значение. Ако не е очаквал да бъде убит…
Иззвъня входният звънец. Отидох до вратата и запалих външната лампа. Погледнах през стъклото и се обадих на Улф, че идва Креймър. Беше сам.
— Ори, изчезвай в другата стая! И вземи всичко със себе си. Докато Креймър влиза насам, можеш да се измъкнеш. Утре ще ми докладваш, — Улф беше откъснал поглед от книгата.
Почаках, докато Ори събере съкровището. Обикновено, когато видя зад вратата яката фигура и кръглото, червендалесто лице на инспектора, не свалям веригата. Този път отворих широко и го поздравих любезно.
— Здравей, Гудуин. Тук ли е Улф?
Това е нещо като чувство за хумор. Инспекторът много добре знае, че Улф е вътре, тъй като никога не се случва да бъде навън. Ако ми беше симпатичен, щях да му отвърна в неговия стил, че Улф е отишъл да покара кънки в центъра Рокфелер. Освен това донесеното от Ори съвсем уби желанието ми да се шегувам. Той не ме изчака да го придружа. Когато се върнах, вече седеше на чер вения кожен стол и се гледаха свирепо с Улф. Правят го по навик. От ситуацията зависи да ли ще преминат към приятелски обмен на информация, или ще продължат с яростна размяна на обиди. Този път Креймър поведе разговора доста спокойно. Започна с обещанието ми да се обадя на сержант Стебинс — не го бях изпълнил. Улф измърмори, че не е предполагал инспекторът да го посети лично, за да научи нещо, което може да се предаде и по телефона.
— Но не беше предадено — Креймър изръмжа.
— Сега ще узнаеш всичко — Улф отговори на свой ред.
Креймър се настани по-удобно.
— Тъй като съм тук, има по-важни неща от Джони Кимс. Всъщност каква задача трябваше да изпълни той снощи?
— Разследваше една подробност, свързана с убийството на Майкъл Моллой на 3 януари.
— И ето докъде стигна! Считам, че е редно да се преустановят издирванията във връзка с едно убийство, когато убиецът е даден под съд и вече осъден.
— Това е вярно — съгласи се Улф, — но не и когато е осъден един невинен човек.
Стори ми се, че започват с обидите. Преди Креймър да реагира, Улф продължи:
— Няма ли да ме попиташ как ще докажа невинността на Питър Хейс? Не мога да я докажа засега. Само предполагам, че е невинен и знам, че няма да ти хареса. Но доказателствата съществуват и ще ги намеря. Това трябваше да прави и Джони Кимс снощи.
Сивите проницателни очи на Креймър, с дълбоки бръчки около тях, бяха вторачени в тези на Улф. Цялата история никак не го забавляваше. Не можеше да понася Улф при обикновени разследвания на убийства, а камо ли сега, когато ставаше въпрос за доказване на невинността на осъден, след произнасянето на съда по делото.
— Добре съм запознат със случая Хейс. Аз и моите хора се занимавахме с него.
— Не е имало кой знае какво да се прави. Всичко е било просто и ясно.
— Като за нас, имаш предвид. Каква беше задачата на Кимс снощи?
— Поканата на мисис Моллой за театър, в случай, че е била предварително обмислена и е целяла да я отдалечи от апартамента. Кимс трябваше да се срещне със семействата Аркоф и Ъруин и да ми докладва веднага, ако забележи нещо подозрително. Не се обади, което е твърде типично за него, и плати за безотговорността си. Вече знам, че и с четиримата се е срещнал. Днес следобед бяха тук повече от час. С мисис Аркоф се е видял към 8 часа вечерта; след два часа се връща, за да говори и със съпруга й. Междувременно отива и у семейство Ъруин.
Улф разказа подробно на Креймър за срещата на Кимс с двамата Ъруин. Инспекторът получи пълна и много точна информация от Нироу с изключение на някои несъществени детайли, като запазването в тайна на дейността на Кимс, за да бъде уредена срещата с двете семейства. Едва ли беше необходимо да се споменава това. Креймър се досещаше.
— Изводът е очевиден. Един или двама от четиримата са излъгали. Възможно е и Джон да се е срещнал с пети човек. В краен случай допускам смъртта му да не е свързана със снощната му задача, което ще бъда принуден да приема, както и ти, освен ако не си дошъл да ми кажеш нещо ново.