Улф изръмжа нещо и изрови последния каталог от сутрешната поща. Точно тогава се обади Паркър. Той и Патрик Дегън трябваше да ме чакат пред компанията Метрополитън Сейф Дипозит по обед. Пристигнах на Медисън авеню пет минути по-рано. Никой не закъсня. Забелязах, че сме около 10 души. Слязохме в предверието на подземния етаж. Впрочем нека ви представя първо останалите. Паркър и Дегън ги знаете вече. Освен тях там бяха двама служители от компанията с придружител, заместник-прокурорът и телохранителят му, един специалист по вземане на отпечатъци и някакъв непознат, чийто поглед беше старателно скрит зад очила без рамки. Не предполагах колко сложно е отварянето на сейф при случай като нашия. Явно липсваше само кметът.
След като служителите от компанията се запознаха внимателно с документа, който Паркър им даде, бяхме заведени в малка стая отвъд желязната бариера. Вътре имаше два стола и тясна маса в средата. Няколко минути по-късно внесоха метална кутия с размери 24 на 8 на 6 инча. Единият от представи телите на компанията я държеше с края на пръстите си за долните ръбове. Постави я внимателно на масата пред погледите на всички присъстващи. Тогава на сцената се появи експертът по отпечатъците. Разтвори широко чантата с необходимия му инструментариум до сейфа и се зае за работа. Половин час маза всички страни с нещо, почиства ги с четки, взира се през лупа, щрака с фотоапарат и сравнява констатираното. Накрая прибра съответните принадлежности на мястото им и заяви, че обработеният сектор на сейфа съдържа отпечатъците на Майкъл М. Моллой.
Никой не се впечатли, по-скоро бяхме уморени от продължителното стоене на крака. Непознатият поясни, че е необходимо писмено потвърждение. Започнаха да спорят, тъй като експертът отказа да го напише без лабораторно изследване. Обеща да потвърди устно пред всички ни своето заключение. Нямаше логика, но никой не успя да го увещае. Накрая непознатият прие предложението му и разпореди да бъдат връчени на Паркър сейфът и дубликат на ключа от мястото, където го съхраняваха. Паркър ги даде на Дегън.
— Можете вече да го отворите — каза му заместник-прокурорът.
Дегън сложи ръката си върху сейфа.
— Но не пред всички — отсече категорично. — Това е собственост на мистър Моллой. Бихте ли напуснали стаята? Ако предпочитате, аз ще отида на друго място.
Отново започна спор. Искахме да присъстваме на отварянето. Накрая прокурорът се съгласи неохотно с Паркър, че Дегън е прав и излезе. Беше последван от телохранителя си, експерта и служителите от компанията. Дегън изгледа непознатия и запита:
— А Вие, сър?
— Аз оставам като представител на нюйоркската данъчна служба. — Беше застанал съвсем близо до сейфа.
— Смърт и данъци — Паркър се обърна към мен. — Законите на природата и законите, по които живее човекът. Няма отърване! Арчи, затвори вратата!
— Само след двама ви — уточни Дегън.
Паркър се усмихна.
— Забравяте, че ние имаме съответните права и законен интерес. Този сейф е в ръцете ви благодарение на нас.
— Моето единствено задължение е да опазя имуществото на Моллой. Паркър, вие като адвокат сте много добре запознат с тези неща. Бъдете разумен! Не съм сигурен каква е целта на Нироу Улф, трябва да вярвам на думите му. От друга страна, не съм убеден, че знаете какво има вътре, нито предполагам, че Гудуин ще грабне сейфа и ще побегне, но мой дълг е да не рискувам. Прав ли съм?
— Признавам, че да — каза Паркър. — Не го оспорвам. При опит обаче да ни изгоните оттук със сила, няма да се подчиним. По-скоро може да се наложи да напуснем всички тази стая и да отида веднага при съдията Ракър, за да се оплача, че отказвате да отворите сей фа в присъствието на адвоката на вдовицата. Убеден съм, че ще ви забрани да го пипате изобщо, без да ви изслуша. Дегън вдигна сейфа.
— Почакайте малко — опитах се да го спра, като направих една крачка към него. — Мистър Паркър изясни положението, без да спомене какво можем да направим, ако пожелаете да преместите сейфа оттук. Това ще ви кажа аз. Заставам ето така до вратата. Ясно се вижда, че съм с 3 инча по-висок и тежа с 15 фунта повече от Вас. Със сейфа в едната ви ръка ще остане свободна само другата. Опитайте, няма много да ви заболи!
Той ме гледаше недружелюбно.
— Стига с този фарс! — Паркър продължи. — Сега е моментът. Хайде, отваряйте! Ако Гудуин се нахвърли върху Вас, ще го озаптя.
Дегън все още упорстваше. След 20 секунди отиде до другия край на масата и с лице към нас отвори капака. Данъчният служител стоеше плътно до него. Вдигнатият капак ни пречеше да видим какво има в сейфа. Втренчиха поглед за момент, после Дегън извади пачка долари 3 инча дебела. Разгледа я отвсякъде и я постави внимателно на масата. Същото направи и с останалите 7.