— Да. Приехте ли?
— Приех.
— Много добре! Желая ви успех, мистър Улф!
— Благодаря. Мога ли да попитам дали вече сте се добрали до нещо?
— Не, навсякъде стигахме до задънена улица.
— По време на разследването използвахте ли някои методи, различни от тези, които обичайно се прилагат?
— Зависи какво разбирате под „обичайни“ методи. Мисля, че случаят е доста ясен. С момчето са се отнесли жестоко и би могло да се каже, че доста се постарахме. Един наш добър полицай продължава да действа там. Ако изпратите Гудуин с пълномощното от Херълд, ще му покажем с удоволствие това, което имаме.
— Благодаря. Нещо друго?
— Мисля, че няма. Желая ви успех!
Този път Улф не му благодари. Затворихме телефона.
— Не е ли удивително! Та той си мисли, че ги е пробутал един малоумен. Отвратително ще бъде, ако се окаже прав. Откъде предлагаш да започнем?
— Във всеки случай не от Батъри — изръмжа Улф.
— Добре де… Май е по-лошо, отколкото предполагаме. Ами ако Пол сам е съчинил този план с кражбата на доларите, за да има повод да се измъкне от лапите на „татенцето“? Познавам го вече и не бих се изненадал. После пък, прочитайки обявата, където „татенцето“, без майката и сестрите го моли да се обади, споменавайки за грешката… Какво смяташ е направил Пол? Духнал е за Перу или Средния изток — ето ти пак този Среден изток. Или си е купил чифт бакембарди. Чакай, това е идея! Можем да проверим колко бакембарди са били продадени миналия месец и ако открием…
— Я млъкни! Стига с твоите „идеи“! Опулих очи.
— За бога, не е чак толкова отчайващо! Просто исках да поразпаля кръвта ти и както обикновено да те накарам да си размърдаш мозъка, а в случай, че…
— Казах, млъкни! Късно ли е да изпратим обява в утрешните вестници?
— За „Газет“ е късно, но в „Таймс“ може би ще успеем.
— Вземай бележника!
Дори и да загуби внезапно разсъдъка си, той беше мой работодател. Отидох до бюрото, взех бележника, обърнах на чисто и с химикал в ръка зачаках.
— Не в специалните рубрики, нали разбираш. — каза Улф — Съобщение, три инча дълго и две колони със заглавие „ДО П. X.“, напечатано с големи, ясни букви и разстояние между П и X. След заглавието да следва текст с малки букви: „НЕВИННОСТТА ВИ Е ДОКАЗАНА. СЪЖАЛЯВАМЕ ЗА НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА КЪМ ВАС.“ — Тук Улф спря за малко. — Смени думата „СЪЖАЛЯВАМЕ“ с „ВЪЗМУЩАВАМЕ СЕ“ и завърши с обобщението: „НЕ ДОПУСКАЙТЕ ОГОРЧЕНИЕТО ОТ НЕПРАВДАТА ДА ПОПРЕЧИ НА ПОПРАВЯНЕТО НА ЕДНА ГРЕШКА!“ — Отново последва пауза. — „НЯМА ДА ВИ ДОСАЖДАМЕ, НО СЕ НУЖДАЕМ ОТ ВАШАТА ПОМОЩ, ЗА ДА РАЗКРИЕМ ИСТИНСКИЯ ВИНОВНИК. УВАЖАВАМЕ ВАШЕТО НЕЖЕЛАНИЕ ДА ВЪЗОБНОВИТЕ КОНТАКТИТЕ СИ С КОГОТО И ДА БИЛО.“
Улф сви устни за момент, а после поклати глава в знак на одобрение.
— Ще свърши работа. Прибави името ми, адреса и телефонния ми номер.
— А защо да не намекнем и за майката?
— Не знаем какви са отношенията им.
— Нали е изпращал картички до нея за рождения й ден…
— От какви подбуди? Знаем ли?
— Не, не знаем…
— Тогава да не рискуваме. Можем да приемем със сигурност, че у него се борят две чувства: омраза поради несправедливото обвинение и желание да отмъсти. Ако не изпитва нито едното, нито другото, той е или унищожен като човек, или в него има вещо свръхчовешко и ние никога няма да го намерим. Разбира се, на мен ми е ясно, че това е стрелба в невидима цел и ако успеем, ще бъде чудо. Някакво друго предложение?
Казах, че нямам, и приготвих машината.
II
По всяко време в големия град има примерно 38437 души, които са обвинени несправедливо или самите те мислят така. 66 от обвинените са с инициали П. X. 33-ма бяха прочели обявата и 11 отговориха на нея. От тези 11, трима изпратиха писма, 6 се обадиха по телефона, а двама потърсиха Улф в старата каменна крепост на Уест стрийт 35 в Манхатън. Къщата бе негова собственост и убежище. Там само той командваше, с изключение на случаите, когато знаеше, че прекалява.
За наша изненада първо се обади някакъв с инициали Л. К. във вторник сутринта. Лон Коен от „Газет“ искаше да разбере как вървят работите по делото на Хейс. Отговорих, че нямам никаква информация за подобно дело. Той, разбира се, не повярва.
— Улф пуска обява, за да каже на П. X., че е невинен, а вие не знаете. Хайде, хайде… След всичко, което направих за вас! Само искам…
Прекъснах го.
— Сбъркали сте номера. Трябваше да се досетим с мистър Улф след като четем вестници за този Питър Хейс, съден за убийство. Сега може да стане дяволски досадна грешка. Дано Хейс не прочете обявата.
— Така значи. Това си е ваша работа. Когато Улф се заеме с нещо, знае какво прави. Решите ли, че е дошъл моментът, не ме забравяйте. Казвам се Питърс Дамън.