И дяконът му разправи подробно случката.
— Как? Той е излязъл тоя път по-рано?
— Пак по същия час, но аз изгубих време с колебанията си на двора, без да забележа… Представи си моето положение!
Огнянов стоеше с кръстосани ръце, изумен…
— Та тоя човек бил светец! — каза той.
— Нали ти казах, брате мой, да искаме?
— Аз нямах добро мнение за калугерския патриотизъм.
— Та това пусто мнение няма ли да го оставиш! Тебе, като на Каравелова, се е втълпило в главата, че калугерът е едно предпотопно животно, което вечно се гои и спи, обвито в дебела пелена лой и маст, и прекарва живота си в разговор с манастирските котараци!… Ти се усмихваш и забравяш цял ред народни деятели от това звание: захвани от Паисия, който преди един век пръв написа история на България, та до дякона Левски, който умря за нея! Калугерите не са се чуждили от българското движение и един от тях завчера закле комитета ни тука. Ето и тоя пример, тая вечер, не убеждава ли те?…
Навън пропяха първи петли.
— Лека нощ — каза Огнянов, като легна на миндерчето, за да спи.
— Лека нощ, ако може да бъде лека за хайдути… — отговори дяконът, като загаси свещта.
Но дълго време още пред очите им неотразимо се мержелееше величествената фигура на отца Йеротея.
Отец Йеротей беше от рода на ония високосимпатични личности, излезли из манастирската килия, на които България дължи толкова много за възраждането си. Той даже беше близък приятел на Неофита Бозвели. Ако обстоятелствата му не помогнаха да послужи с нравствени сили за умственото разбуждане на България, то му позволиха да го подтикне чрез изпращането десетина юноши да се образоват в разни училища. Макар и прост калугер, отдалечен от интересите на света, сърцето му тъжеше за България. А понеже нямаше ни домашни, ни роднини — тя му държеше място за всичко и сбираше в себе си всичките му привязаности и любов. Той се считаше благополучен, че може да принесе поне капка полза народу си; благодеянията, които пръскаше, бяха за него едно тайнство и само бог им беше свидетел. Тая дълбоко религиозна и проста душа се пазеше да се не възгорди от добрините, що правеше; тя се боеше от лъстивия шум на света, за който жадно ламти суетният фарисей; той правеше добро, по съвета на спасителя: каквото прави едната ръка, да го не знае другата. Той беше вложил у разни честни лица суми за поддържане учещи се юноши е условие, че по никой начин няма да разгласяват настоящия виновник на тия благодеяния. Той беше доволен от начина, по който довършваше дългия си живот, и чакаше да умре с миром.
Скоро подир тоя честен подвиг, който му беше и последният, отец Йеротей се помина тихо.
Когато отвориха ковчега му, найдоха само една торба с карбовни — за сиромасите и за погребението му.
Викентий не се намери на последното. Той на другия ден от сцената, която разказахме, беше оставил манастиря и отишъл в Клисура, от срам.
XIII. Радостна среща
Вчера, щом Колчо излезе из бай Мичови, запъти се тиришката на улицата, за голямо учудване на минувачите, за да иде при Рада, та да вземе мюждето.
Тоя път той реши да бъде по-сдържан. Пантерските му скокове, които зашеметиха тъй силно мъжете, сега можеха да уплашат до полуда едно и така слисано момиче. Но това самообладание беше по-горе от силите му. Той чувствуваше, че тая предателска радост ще го задуши, ако за един миг поискаше да й тури юзда. Кога приближи до Радината врата, той усети как се разтупа сърцето му. За да го заглуши, той запя насила шеговития си тропар…
Вратата тозчас се отвори.
— Колчо, добре дошъл — каза Рада приветливо.
— Радке, чуждо ухо няма ли тука? — попита Колчо.
— Самичка съм, бай Колчо, както сявга.
Колчо вече се задъхваше от вълнение.
— Седни, почини си, Колчо — покани го Рада, която взе вълнението му за уморяване.
Той се изправи пред нея и двете му слепи очи гледаха внимателно в нейните.
— Радке, дай мюждето! — каза той изведнъж. Това беше всичката отстъпка, която можа да направи на съветите на разума.
На Рада се преметна сърцето. Тя усети, че има нещо радостно, дор страшно. Тоя Колчо някой ангел го водеше тук.
— Какво е, Колчо?
— Радке, радвай се много, ама много да се радваш, чу ли?… Защо те викат Радка?