— Какъв представител ни искат? — попита Марко.
— Да се намери на главното събрание там.
— За какво ще бъде то, главното събрание?
— Джанъм, там ще се решава кога да се вдигне въстанието.
— Навярно, за първи май ще бъде решено — забележи Ганчо.
Марко се начумери.
— Ба, по-късно ще бъде… Барем да се прибере цветето от гюловете — забележи Мичо.
— Та и ние ще ставаме ли? — попита Марко.
— На всички места в един ден ще въстанат.
— Не правете лудост!
— Лудост — не лудост, трябва да се става — каза Мичо късо.
— Не се готвим от толкова време за черни очи я? — прибави Ганчо.
— Джаста-праста! Джаста-праста! Бай Марко!… — обади се Калчо разпален.
— Аз разбирам, че ние се готвим само да се браним от башибозуци, додето видим какво става около нас… Страх ме е да не плащаме парсата само ние — каза Марко.
— Срам и безчестие ще бъде за Бяла черква да се забави един миг!… Всичкият народ ще въстане в един ден и Турция взе-даде! — каза бай Мичо разпалено.
Марко помисли.
— Знаете ли наздраве — попита той, — че така ще бъде?
— Как да не знаем? Деца ли сме?… Аз затова те канех да влезеш в комитета, та с очите си да четеш писмата… и да чуеш Каблешкова и Бойча.
Марко поклати глава недоверчиво.
— Друго е да ти кажат хората, друго е ти сам да знаеш, че е така… Мислете пет пъти, преди да сторите нещо, да не повторим заарската работа.
Мичо се разсърди.
— Сега е друга работа, Марко, не ставай дете… Аз ти казвам, че ще пламне навсякъде… Всичко е организувано. Само денят нека ни кажат…
— А, ако пламне навсякъде, то и аз ще нарамя пушката! Но ако не пламне навсякъде, а ние пламнем само? Това, казвам, да разберем…
— Ще пламне!
— Кой знае!
— Ще пламне, Марко! Клетва искаш ли?
— Не ща.
— Та ти си неверен Тома!
— Аз искам като него да попипам с пръст… Тука играем с главите си…
— Ти трябва да вярваш, че ще победим!
— Защо?
— Защото Туркия трябва да падне вече…
— Как трябва да падне?
— Така, трябва да падне, защото й е писано да падне.
Марко разбра, че Мичо пак прибягва до пророчеството на Мартин Задека…
— Аз не вярвам на новите пророчества… Календарът ни предсказва дъждове и буря, а ние имаме райско време… Празна работа.
— Задекът е друго, Марко, него го припознават и учените!… — каза Мичо разгорещен.
— Аман, джанъм! Все Задека ни посочваш! Остави се с тоя Задек.
Мичо пламна.
— Ако не щеш Задека, аз да ти покажа и друго пророчество, много по-дълбоко и по-ясно.
— От кого е?
— От провидение божие е. Дух свети само може да го вдъхне… Човешки ум не го измисля.
И Мичо захвана да бърка в пазвата на салтамарката си.
Марко го гледаше учуден.
— Ах, остало е тефтерчето ми у дома — каза Мичо с досада; — но чакай, аз мога да си го припомня… Ако кажеш, че и сега не вярваш за падането на Туркия, аз ще те оставя да се мъчиш… На глухия с тъпан му блъскай, той пак не чуе.
И Мичо извади дивита си, затопи перото в мастилницата и пак хвана да търси в джоба си.
— Късче бяла книга нямаш ли?
— Нямам — каза Марко, като потърси и той в пазвата си.
— Чакай, тука ще пиша!
И Мичо се облегна до топа и взе да драще по гладката му повърхност.
Марко гледаше с любопитство.
Скоро там се източиха няколко редове от черковни букви и арабски цифри, правилно размесени в следующия вид:
Т (=300) У (=400) Р (=100) Ц (=900) I (=10) А (=1)
К (=20) Е (=5)
П (=80) А (=1) Д (=4) Н (=50) Е (=5)
Тия черковни слова, четени като букви, казваха: ТУРЦIА КЕ ПАДНЕ; броени и събрани като цифри, изкарваха съдбоносната година 1876!
Кой беше натъкмил тая чудновата комбинация и открил това съвпадение? Кой ум беше уловил в мрака тая светулка, тая необяснима игра на случая? Неизвестно. Такива явления новите хора ги наричат „каприз на случая“; старите ги наричат „орисия“.
Тъй предразсъдъкът обяснява, когато разсъдъкът се отказва…
Мичо Бейзадето обясни двойния смисъл на тая шарада. Марко провери самичък.
Той просто занемя от удивление, нищо не отговори.
Мичо гледаше победоносно. В черните му пламтящи очи блестеше гордо самодоволство; а в тънката иронична усмивка, с която гледаше зашеметения Марка, се четеше и съжаление към неговото малодушно неверие, и тържество, и щастие, и възторг… Гаче тоя поглед и тая усмивка говореха на Марка: „Хай говори сега де, хай да чуем твоето мнение: Мартин Задекът лош — що ще кажеш на това, другото? Разбра ли ти Бейзадето кой е?“