В това време музиката беше престанала и шумът утихнал. Слепецът засвири на флаутата и чудни сладостни тонове се разляха из пространството.
— Елате тука бе, какво философствувате там? — извикаха към троицата събеседници.
Но те нито се обърнаха: разговорът беше горещ. Слепецът свири още няколко време всред тържествена тишина, щото всичките, ако и с малко или много запалени глави, се наслаждаваха от упоителната мелодия, която излазяше из черното флауто на слепеца. Изведнъж той спря да свири и каза:
— Знаете ли какво видя сега?
Всичките се усмихнаха.
— Отгадайте де! — казваше Колчо.
— Какво даваш, ако усетим? — казаха неколцина.
— Давам астрономическия си телескоп.
— Де е той сега?
— На месечината.
— Чакай, ти видиш сега червените бузи на Милка Тодоричкина — каза поп Димчо.
— Не е то. Аз тях по мога да ги ухапя — не да ги видя.
— Виждаш господина Фратя — каза Попов, защото господин Фратю се беше изправил пред слепеца и махаше пред очите му.
— Не е: вятъра можеш ли да видиш?
— Слънцето?
— Не, вие знаете, че съм кавгалия с него, та съм се заклел, дорде съм жив, да го не видят очите ми.
— Виждаш нощта — каза докторът.
— Не е и то; аз виждам една чаша вино, която ми подават: забравихте ме бре!
Няколко души наляха тозчас и му поднесоха усмихнати.
— Наздраве, дружина! — каза той и изпи чашата си. — А аз какво печеля, дето вие не можахте да отгадаете?
— Останалите чаши, дето ти наляхме.
— Колко са?
— Свети Седмочисленици.
— Аз повече уважавам св. Четирийсет мъченици — забележи поп Димчо.
— Наздраве!
— Да живей!
— Vive la Bulgarie, vive la république des Balkans! — викна господин Фратю.
Колчо запя тропара на калугериците. Веселбата се продължи до вечерта. Дружината стана да си иде в града.
— Баювци, па утре в училището на репетиция — извика им Огнянов.
— Какво представление ще давате? — попита студентът Огнянова.
— „Геновева“.
— Отде избрахте тая антика?
— Реши се „Геновева“ по две причини: първо, че тя няма възбудителен характер — на това настояха чорбаджиите; второ, че всички са я чели и желаят нея. Трябваше да се угоди на вкуса. Целта нали е за повече доход? Трябва да купим вестници и книги за читалището и „други“ работи.
Дружината, шумна и развеселена, потегли към града. Тя скоро се изгуби в дърволяка на бостаните, въз които падаше вече вечерният полумрак. След четвърт час тя влазяше победоносно в помрачелите улици на града, като пееше из цяло гърло бунтовнически песни. Това метежно шествие извикваше на вратните купове жени н деца.
Само Огнянова нямаше там. Едно момче бе му пришъпнало нещо в ливадата и той се отдели от другарите незабелязан.
XV. Неочаквана среща
Огнянов се упъти на север. Той отиваше към балканското гърло.
Свечеряваше се.
Слънцето беше залязло тихо и величествено. Последните му зари, които позлатяваха високите бърда на Стара планина, изчезнаха. Само няколко облачета, със златорумени краища към запад, се усмихваха още на слънцето от своята ефирна височина. Долината беше цяла в сянка. Белите сипеи на запад потъваха във вечернята дрезгавина, която застилаше все повече и повече манастирските ливади, скалите, брястовете и крушите, чиито очертания ставаха груби и неясни. Никой птичи глас; никое цвъртение. Крилатият народ, който веселеше денем долината, сега се гушеше мълчаливо в гнездата си, закрепени по клоновете или скрити под стрехите на манастирските зидове. Заедно с тъмнината възцаряваше се и тишината, чудна и меланхолическа, на нощта. Само гръмотът на планинските водопади изпълняше самотията. Сегиз-тогиз ветрецът донасяше дотук отдалечено дрънкане на звънци на закъснели стада, които се прибираха в града. Скоро блесна и месечината и увеличи обаянието на тоя идилически час. Златна ведрина заля и ливада, и дървета, които хвърлиха на земята чудновати сенки. Сипеят се очерта по-ясно, замязал на стена от старовремска развалина; новият купол на манастира се бялна ярко над стрехите и тополите манастирски, а зад него върховете на Стара планина се вдигаха високо, високо към небето и се потапяха във възтъмната му лазур.
Огнянов мина зад гърба на манастира, влезна в затъмнелия пуст дол и след няколкоминутно лутане из камъняците приближи една воденица.