В това време писнаха кавалите. Свирнята, от най напред нежна, меланхолична, заиздига се високо-високо; очите на свирачите блещяха, лицата пламтяха от въодушевление, ясните звукове звънтяха и пълнеха нощта с дивата мелодия на планините. Те пренасяха душата на балканските върхове и усои; те ти напомняха тишината на горските долини, шушненето на сенките, дето пладнуват овцете; горския миризлив босилек, планинските екове и примирането на любовната въздишка в долините… Кавалът е арфата на българските планини и полета!
Всички сега слушаха омаяни и гълтаха родните п понятни звукове на тая музикална поезия. Булка Цанковица, права пред огнището, с ръце на хълбоци, заплесната, слушаше. Но в истински възторг се намираше сам Огнянов, който насмалко щеше да изпляска с ръце.
Шумните разговори и смехове се подновиха. Но Огнянов отдаде внимание на разговора, в който чу името Петър Овчаров, Райчин, Спирдончето, Иван Остенът и някои други се разговаряха за бъдещето въстание.
— Аз съм вече съвсем готов за сватбата, очаквам само и револвера си от Филибе. Пратих и сто и седемдесет гроша за него; три овена отидоха — казваше Петър Овчарят, председател на местния комитет.
— Ама наздраво ние не знаем кога ще се вдигне байракът. Едни думат, по Благовец ще си закървавим ножовете, други — по Гергьовден, а вуйчо Божил го туря навръх маис… — казваше Спирдончето, снажен и хубавеляк момък.
— Ти гледай, щом кукне кукувица и се зашуми гората… но аз и сега съм готов: който час рекат.
— Ех, нашата Стара планина много юнаци е посрещала, та и нази ще посрещне — каза Иван Остенът.
— Петре, ти казваше за даскала: та двама души претупал, а? Юначага!
— Кога ще ни дойде на гости да му целуна ръчицата, дето е галила тъй хубаво? — питаше Райчин.
— Той ни превари, даскалът, ама и ние ще се погрижим да го достигнем. И наша милост отбира малко от занаята — отговори Иван Остенът.
Иван Остенът беше юнак и вещ стрелец. Убийството на Дели Ахмеда лани се приписваше нему. Затова и местните турци го извардяха, но безуспешно досега. На вечерята пиха за здравето на Огнянова.
— Да даде господ жив и здрав да го видим скоро… Взимайте пример, момчета, от него — казваше Цанко, като гаврътваше паницата с виното.
— Аз се хващам, с който иска — обади се нетърпеливата булка Цанковица, — че утре рано рано ще ни довтаса като сокол тука.
— Хъ, що думаш, булка Цанковице? Ами аз, като бе тръгвам за К.…! — каза угрижено Райчин. — Ако дойде, вие го задръжте за кървавицата… Да се повеселим по Коледа.
— Каква е тая врява навън? — извика Цанко, като не допи виното си и стана.
Наистина, мъжки и женски викове се чуха на двора. Цанко и булката изскокнаха. Гостите наставаха също. Тозчас се завърна булката, много развълнувана, и каза:
— Свърши се и една работа, да е хаирлия.
— Какво? Какво?
— Боримечката грабнал Стайка.
Всички извикаха учудени от тая изненада.
— Грабнал я, хубостникът, и я понесъл на рамо, като гергьовско ягне, у тях си.
Вдигна се весела глъчка.
— Ами как тъй? А! Той затова излезе по рано, а по него, Горанът, братовчед му.
— Възчакал я зад ритлите, при вратника — продължаваше булка Цанковица — и грабнал Стайка! Язък за момчето, че изгори момичето. Пусти Боримечка, кому минуваше през ума?
— Право да си кажем: те са си лика-прилика… — каза един.
— Тя е гойно сръбско свинче, той е маджарска катана — смееше се друг.
— Хай да са живи и здрави, утре ще пием червена ракия — каза Цанко.
— Па и на мене ръкав да дадат, аз си искам правото — кряскаше булка Цанковица; — то се вика, аз сватувах.
След малко гостите си излязоха развеселели.
XXXII. Бог високо, цар далеко
Цанко се затече при Огнянова, в тъмния килер.
— Е, Бойчо, хареса ли ти се нашата тлъка?
— Чудно, превъзходно, бай Цанко!
— Ами записува ли песните?
— Какво ще ти записвам?… Та и свещ няма тука, нали видиш?
Дойде и булка Цанковица, със свещ в ръка.
— На вратнята се тропа — каза тя.
— То ще да е от Стайкини, може да си искат от нас момичето сега… Хайде де, това да ни е кахърът.
Но влезе Донка и каза, че заптиета тропат; води ги дядо Дейко, кметът.
Бесът да ги вземе, тях и дяда ти Дейка! Де да ги туря тия свини?… То не е за тебе — успокои той Огнянова, — но поскрий се… Булка, покаже на даскала де.
И Цанко излезе. Подир малко той въведе две заптиета, увити в ямурлуци и цели засипани със сняг. Те фучаха.